Неочаквани гости 5

/ В памет на родителите ми /

      Пристигнахме в Одрин...

- Е, добре дошли в Ориента,.. старото име на Одрин е било Адрианополис , от гръцки полис - град, и Адриан - някакъв гръцки владетел от древноста,... т.е. градът на Адриан..

Гърците и сега си го наричат Адрианополис...

Настанихме се в хотела, голям нов хотел на брега на река Марица

- Ау, каква голяма река,.. знаеш ли коя е реката..- запита Мира

- Да, това е река Марица,.. малко над Одрин в нея се влива река Тунджа,.. а малко по-надолу и река Арда, все български реки,... а вече надолу тече като река Мерич , до вливането й в морето...

- Но ,не е в Черно море, нали...- вяло попита тя

Погледнах я , уж културно момиче, а босичко по географийка..

- О, не разбира се в друго море,...ами гранична река е Марица,.. между България и Турция, дето минахме по магистралата, все по течението на Марица, та до тук,.. после , ех там отсреща е Гърция и границата е все по течението на реката...

Тръгнахме  на пеша разходка....пред нас е джамията Салемие..

- А, това е една от атракциите на Одрин - посочих напред - строена е в 1568 -  1574 година, архитектурен шедьовър за онова време,.. има 999 прозореца,.. четери минарета високи по 71 метра,...вътре е изписана с цитати от Корана.. ще минем през дюкянчетата  да купим забрадки,.. жените там влизат със забрадки, един вид Аллах да не вижда косите им...

- Така ли, и аз не знаех... и защо..-  учуди се на свой ред госпожата, оправяйки косата си

- Ами не знам защо, ,,, в Корана може би така е записано, ..или може би да не го съблазняват жените с косите си , да не вселяват шайтана, дявола демек, в него...- ами , ако не е вярно помислих си

Не им направи особенно впечатление...

- Ооо, то няма ни една икона,виж в Сикстинската капела колко много рисунки има,.. в катедралата в Кьолн също,.. тук само еироглифи...- забеляза госпожата

- Ами да, иероглифите са цитати от Корана , един вид мюсулманската библия,...тук изповядват друга религия,.. - повторих отново

- А това тук е покритият пазар '' Али паша '',.. строен през 1569 година, дълъг 300 метра , а вътре има над 130 магазинчета...меката на българските туристи в Одрин,.. има всичко....

- А това отсреща е Римската стена, римската кула... до там е бил градът едно време..

Тръгнахме по малките сокачета с пъстри магазинчета встрани от главната улица, разказвах им за някои стари къщи от преди векове строени,.. усетих сякаш не им е интересно

- Ти сигурно си екскурзовод за Одрин, а Петър..-  отбеляза Мира

- А не, приятно ми е да чета и после да разказвам,...Ето тук правят най-хубавото одринско кафе, елате да опитате,.. или малко по-надолу е бутиковото кафе '' МАDO '', кафене на Одринските плейбои...

- Как , как се казва мадо , ли...- зачуди се госпожата

- Да, '' МАDO '',..но зависи на коя сричка ще се сложи ударението, въпрос на предпочитания  все пак...- опитах се да остроумнича

Мира избра бутиковото,.. дойде момчето и поръчах нещата които си избрахме

- Ама ти говориш турски , и от къде,  браво... не знаех - възкликна Мира

- Е, от приятелчета турчета като деца, ние ги учехме на български , а те на турски,.. детински истории,.. после някои се преместиха в Турция...Искате ли да хапнем турски специалитет,., чорба, тава джигер , сутляш или кадаиф...Знам едно чисто ресторантче наблизо.

Заведох ги в ресторанта на бай Мустафа, живееха близо до нас, после се изселиха в Одрин и когато идвахме тук на пазар винаги се отбивахме при него..

Влезнахме вътре, чистичко, приятно, масите с бели покривки, подредени прибори...

- Охоо, селям алейхум - поздравих на турски  и продължих - как сте, какво правите,.. как в Мустафа бей,.. семейството...я, Гюлестан, каква хубавица си станала...къде е Сабри аби...това са мои гости от България, дойдохме да хапнем..

Сабрито изкочи от кухненски бокс, бяхме почти връстници с него, прегърнахме се потупвайки се по гърбовете....

- Сядайте, сядайте,.. Гюлестан дай  каната със студена вода,...какво ще желаете, сега ще ви изненадам...- на чист български заповяда той  и замина към кухнята

Госпожата и Мира стояха като слисани....

- Вие тук ли работите, мадам..- я заговори Мира

- Да, аз съм средното момиче в семейството ,.. и помагам все още  в ресторанта,.. другият месец се дипломирам тук в Тракийския университет и ще започна работа в Акбанкасъ,. после смятам да се омъжа... и на Сабри аби ще му е трудно...най - малката ни сестра не я влече ресторанта

За минути масата бе отрупана с чинии с ястия,...по другите маси също надойдоха хора, ядат, пийнат чай и всеки по работата си...

- Тук е така, един вид ресторант за бързо хранене, идваш, обядваш, чай или кафе и на работа,.. и освобождаваш място за следващия посетител, няма заседяване по масите,.. всеки работи и почивката му е да се нахрани и обратно на работа - поясних аз

Сабри аби и Гюлестан ни изпратиха до вратата като ВИП гости...

Изглежда  госпожите  не останаха твърде въодошевени от радушното посрещане и ястията..

    Вечерта седнахме тримата в ресторант - терасата в хотела,... тихо, спокойно,.. сервитьорите шетаха и се движеха като някакви извънземни  облечени в костюми  около масите...

Разговорът вървеше накъсан,. сякаш никаква емоция не е оставил Одрин у тях,.. е все пак не е Виена, Париж...Венеция,.. а Одрин, макар че балканските нрави и манталитет да не са го завладяли.

След вечерята, госпожата обяви, че е изморена и предпочита да си ляга да почива..

- Петър, искам да видя и Одрин сутрин,.. да се разходя покрай реката, или по уличките... да пийна някъде по тези дюкянчета  сутришно кафе...

- Добра идея, .. но не е прието сама жена да се разхожда по улиците и то особенно  сутрин рано..

тук нравите и обичаите са по-други,.. тук винаги жените имат някой придружител, или мъж, или стара жена, или някое дете...Ориенталско, нали ...- с насмешка отговорих

- Какво може да направим - предложих неочаквано - Утре в 9 часа да ви събудя, да се разходим из уличките, все ще открием някое кафене,.. то кафето и чая навсякъде имат еднакъв вкус...Мира, да събудя ли и теб...

- О, толкова рано ...9 часа, забрави.. след 12 може - възропта Мира

Госпожата се извини отново...

Останахме двамата с Мира на терасата,... сега долових нежната струнна музика  на оркестъра носеща се из тишината наоколо,.. лек ветрец полюшваше листата на тополите...

Разговорът нещо не вървеше,.. погледите ни се рееха някъде в далечината по примигващите  светлинки в гръцко,...вероятно и мислите ни бяха такива, реещи се из безкрайността...

- Мира, не ти ли е хладно,.. все пак сме покрай реката...- попитах неуверено

/ следва продължение /

-