Непознат ангел
Нощта красива ме погъделичка нежно по нослето. Погледнах надясно и видях - до мен лежеше очарователно погълната от сънища, невероятно красива госпожица с черна, дълга и миришеща на сладко коса; с изящни, сочни устни; не виждах очите ù, но миглите ù със сигурност бяха гъсти и дълги. Спомних си как ме бе гледала когато се запознахме... Осъзнах смайващия факт - бях вкусил вече от всяка част на перфектното ù тяло. Сега исках нея самата, исках да докосна душата ù. Дори, някак си, незнайно защо, просто побиващите ме тръпки ме накараха да пожелая да отнема свободата ù, да си я задържа за себе си.
Присъствието на някой, докато спя, обикновено ме дразни... "Коя си ти?". Събудих я. Погледна към мен, устата ù се изви в нежна усмивка, която накара очите ù да заблестят. Сякаш бе ангел. Толкова красива! И все пак не я исках до мен, исках да спя, исках да се махне, да ме остави сам. Така или иначе споменът, мирисът, вкусът ù - те вече се бяха вкопчили в мен, нямаше скоро да си отидат, ...