7.10.2017 г., 11:13 ч.

Неразбория 

  Проза » Хумористична
863 1 6
6 мин за четене

Неразбория

Поредният пациент се изниза окрилен от диагнозата, турена му от д-р Руменчев, а никой след него не влиза! Докторът дремеше на бюрото, спеше му се по начин, за който народът е казвал „… две не види” . А той трябва да преглежда. В унисон със сестрата. Това на пръв поглед. Но ако вникнем в житието на тия двоицата, ще видим нещо друго, което само те си знаят. Всъщност този, който беше навлякъл бялата престилка, беше брат близнак с Велко – истинският доктор с диплома. А този с престилката, Васко, беше дипломиран счетоводител. Работата беше в това, че Велко много обичаше да ходи на риба и баш сега костура кълвеше като луд! А Васко, като един брат-близнак, често поглеждаше в учебниците на Велко и знаеше сума ми ти неща. Па и какво толкова! Повечето пациенти идваха да се жалват че ги стягало тук-там, да си поговорят за това-онова, да убият малко време по опашките, където създаваха социални контакти, мрънкаха, че парите не стигат, как ще купува лекарства, как да изкара месеца. … В такъв случай Васко вадеше елката и почваше разбор на приходите и разходите. Правеше калкулации, изчисления и накрая пациентът вместо с рецепта, тръгваше със сметкоплан. Е, понякога им даваше рецепта, примерно за аналгин, аспирин, сироп за кашлица, препоръчваше нагревки, гаргари…

Сестрата, на която също ще обърнем внимание, всъщност дойде да замества временно титулярката с име, което е все едно какво е, ама временното се проточи и остана да приглася на доктора. Катето, така се казваше жената, идваше от една детска градина, където работеше като лелка. Обаче тамошната сестра работеше на още две места и често отсъстваше, затова Леля Катя взе да я замества и скоро за децата се превърна в Леля Сестрата, под което име беше позната и сред родителите. И когато титулярката се върна на работа, а на Леля Сестрата взе да и дотяга сред малките непослушковци, Велко я привика при себе си, защото неговата сестра уж временно, ама останала за постоянно в Англия. „Нали си Леля Сестра, знаем се, децата ми много те хвалеха! Идвай при мен, да поработиш, пък когато намерим друга мераклийка, ще се оттеглиш в заслужен отдих!” Така я прикотка Велко и на Катето взе, че й хареса да слуша здравните биографии на народа. Самата тя не разбираше, че работи с двама различни човека, защото близнаците се различаваха само по различното разположение на двете бенки на задниците си, ама Катето нямаше как да знае, че да ги проверява. Пък е не е удобно преди работния ден да ги кара да заголват задници насреща й.

Да оставим Велко при язовира да мята въдица за костур и да се пренесем в лекарския кабинет, където както вече отбелязахме, на Васко му се спеше, та две не видеше, а на Катето в акъла и беше това, дали вчерашния гювеч не е бомбирал и язък за труда и средствата!

- Тия да не свършиха? – през дрямка попита Васко.

- Ъъъъ, какво каза, пиленце? – окопите се от размисъла по гювеча Катето.

- Викам, какво ли става вънка?

- Знам ли… Да знаеш колко работа имам! Тия туршии вече ми писнаха, ама какво да се прави! Все си е друго да имаш винаги мезе за ракията… Да подвикна ли за следващия?

- Та викаш, туршиите ти ги бива? А на гювеча слагаш ли бамя?

- И бамя, и грах, и всичко, което се полата. Аз да ти разправям… ама ти бъди рахат, ще ти донеса някой буркан.

Д-р Васко се оживи при тази новина и мигна с очи, което означаваше Леля Сестра да подвикне.

- Влизай!!!Влизай де… - Катето отпусна глас и съответно прие радостно изражение на лицето си. Тя винаги срещаше пациентите с добре отрепетирана радост. Към това добавяше цял арсенал от мили думи, придобити при всекидневните съприкосновения са хлапетиите

През вратата се вля една особа, която да се чудиш как да я охарактеризираш. Да речеш, че е болна – ще сбъркаш. Ама и здрава не е. Оклюмана някак си.

- Докторе, свива ме корема! – в упор и без добър ден изстреля оплакването си особата, ама явно не това я мъчеше.

- Ми…случва се… И мен ме е свивало. Ментата помага. Ти пи ли?

- Пих! И гореща ютия си сложих, ако това е следващия съвет. Ама мен ме боли на нервна почва.

- Е как разбра? – оживи се за кратко д-р Васко

- Значи, моят идвал тук преди не знам си колко точно време, нещо се оплакваше, ама вече ми е все тая какво му е. И ти, вместо да му дадеш лекарство, си му дал сметкоплан за семейния бюджет. Моят льохман, нали е изпълнителен, взе, че те послуша. Вярно, вече парите стигат, ама не и за мен! Този инквизитор ми намали перото за лични нужди до толкова, че вече ползвам хлебна сода, вместо шампоан. Няма козметика, няма… за мен нищо няма! Аз съм слисана! Не върви да го бия! Нито да го крада, защото гадината държи парите на карта. Аз си давам заплатата, и вместо и той, мискининът му с мискините, да направи същото, вече прибира всичко в един кюп и от него разпределя по някакъв си план, даден му от теб. Та и да попитам, ти какъв си? Доктор ли, финансист ли? Откъде накъде въведе тази финансова дисциплина, която е в ущърб на моето благоденствие?

- Ами…

- Не ми амикай, ами оправяй положението, защото от теб ме сива коремът!

- Ако ти беше питала… така де, ако ми опяваше за финансовото ти дередже, рецептата щеше да е в твоя полза. Ама нищо не е загубено! – доктор Васко стана от стола и взе да крачи възбудено.

- Значи викаш, твоят те е лишил от всичко! И си е накупил такъми за рибарлък! Макара, въдичка… и сега мята за костур! Да знаеш, кълве! Като луда! Брат ми се е залостил на едно заливче на язовира… Но да оставим удоволствията за други, а ние да се захванем с проблема! Хич няма да се помайвам, ами ти давам направление за специалист. Да не объркаме конците, ей! Корем е това, стомах! Храна мели, трака-лака… стърже там, лесно ли е. Ако го повредим, язък ти за гювечите, язък ти за туршиите, ама те май не бяха твои… е, както и да е. Сигурно и ти правиш!

- Че как да не правя…

Тук в разговора се включи Катето, която даде своя принос с няколко рецепти, оная с отнетите права върху финансите я коригира в някои мерки, през това време докторът захлупи глава на бюрото да подремне и тая с болния стомах забрави за какво е дошла, след като получи ценни съвети за финансите и консервирането на зарзават.

- Айде, чао, да не будим доктора! – и онази се изниза на пръсти.

През вратата, без изрична покана се намести един мъж, който едва изломоти нещо от рода на „добър ден” или нещо от сорта.

- Леле, непослушко такъв! Кой се е отвивал през нощта? Кой не е замятал шала, когато мама е казала?

- Какъв шал? – така нареченият пациент се ококори срещу Катето – Каква мама? Че моята умря отдавана! И защо да съм непослушко…

- Щото не слушкаш какво ти се казва и си на този хал! Палавник! Текат ли сополките? Я да видим? Кърпичка носиш ли си? Изсекни се, да видя как тече…

- Ти… - онзи кихна така силно, че доктор Васко се събуди.

- Какво си се разкихал, бе? Да не искаш да ме разболееш? Аз утре работа имам. Приключване ме чака, баланса ще нагаждам…

- Какви сметки, докторе? Какъв баланс? Жената си отиде! – Леля Сестра съвсем се ошашави.

- Ей такъв! Мен баланс ме чака, а… някои клечат за костур!

Докторът изсули престилката, тръшна вратата и отиде, та се не видя.

Какво стана по-нататък? А бе кой ли го интересува!

Латинка Минкова

© Латинка Минкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам какво да кажа, Руми...Сигурно защото вече нямам възможност, те. онзи супер разнообразен живот е вече напълно умрял( и вестникът дори не съществува) та си го компенсирам с подобни глупотевини. Наистина, понякога сама си се смея над тези разкази...
  • Абе, на добро си е то... Знаеш ли, това си е дарба да умееш да разсмиваш хората без особено усилие, а и толкова различни случки и истории! А на теб като ти чета дори само коментарите и ми става весело!
  • Мдаааа, интересна случка, Иржи!!Руми, когато бях на работа във вестника, наистина създавах настроение и без мен беше пълна скука. Сега около мен е пълен покой. Повечето време си трая. Нямам хора от моята кръвна група да се смеем. Едни измряха, други не са около мен. И аз станах пълен сухар. Затова пиша такива истории, да си се посмея, като си ги представям. И така, та две книжки с такива разкази. Напънах се, та имам и за трета такава...Не е на добро, май!
  • А, бе вие, с Иржи, се надпреварвате да ме разсмивате. Сега ще ме заболи корема от смях и току виж, тръгна по доктори... и на кой ли ще попадна?!... Хайде останете си със здраве !
  • Пак ще кажа,Лати,блазя ти ,с толкова таланти!...И си представям,че и в живота си така духовита,както в произведенията си...Твоя разказ ми напомни случка с мен...Трябваше да ми вземат кръв в поликлиника.Вени -видими и с просто око,но аз ненавиждам иглите и съм готова да ревна предварително от болка...Започна да ме боде сестрата...първия път не стана,тя вика "не бой се,ей сега ще е успешно"-пак боде- на друго място.Третото място-на китката-най-боли и аз не издържах -или ще избягам,или ще се бия...Помня,че "изревах"мощно "кой те посади тук,бе,като не си доучила..."на което тя смайващо отговори "сестрата има разстройство и ме помоли да я замествам,аз съм санитарката"....Вече и думите ми се изпариха,когато тя допълни "но съм била сестра преди десетина години,малко съм загубила тренинг",но все пак се справих,де!
  • Ей, ама така ме разсмя с тия твои доктори, счетоводители, лелки и туршии.....
    Лати, много си добра в това, да създадеш настроение, сигурно хората около теб често се заливат от смях! Прекрасен ден ти пожелавам и никога да не ти се налага да те преглежда такъв доктор!
Предложения
: ??:??