14.02.2007 г., 1:04 ч.
Незабравима любов
4 мин за четене
Това което ще ви разкажа сега е само една малка част от историята за едно момиче и едно момче.
Преди около три години се запознах с едно момче - нищо особено: чаровен, хубава усмивка, хубави очи, но в него видях нещо повече от външната му красота - той говореше толкова красиви думи, описваше всичко сякаш е идеално, карашe и мен самата да се чувствам красива и единствена. И аз му повярвах.Повярвах на всяка една негова дума,на всяка ласка,въпреки, че знаех, че е лъжа.
И така ден след ден продължавах да му вярвам.
В първите няколко месеца от така наречената ни "връзка" той беше идеален. Държеше се добре с мен, мило, чувствено, приказваше ми сякаш беше поет, докато не дойде денят, в който наистина разбра, че го обичам, беше ми спечелил доверието и реши да покаже истинската си същност. Не казвам, че се е държал грубо или нещо такова, но беше съвсем различен от този човек, с който се запознах.
Всичко вървеше добре, до момента, в който разбрах, че е женен.
Никога няма да забравя този ден, в който той разби всичките ми представи за любов. Всичко, което ми беше говорил се оказа лъжа; всичките му обещения, всичките мили думи, всичките целувки са били една долна и подла лъжа. Но беше прекалено късно да се разделя с него, по простата причина, че бях влюбена и го обичах прекалено много. И затова свикнах с тази мисъл. Свикнах с мисълта, че друга ще целува, друга ще прегръща, друга ще обича, а аз винаги ще бъда на второ място. От този ден се променихме, както и аз, така и той. И може би това, че той е женен, ни сплоти, но и ни раздалечи. Аз започнах да си позволявам да излизам с други мъже, да му говоря по свободно, дори и да му се карам. Той също ходеше при други жени, но дори и не го криеше от мен, а напротив, казваше ми го в очите; викаше ми, караше ми се за всяко едно нещо, дори и се е случвало да ме удря. А аз прощавах и прощавах, защото го обичах и си мислех, че ще се промени, но той вече го беше направил. Така ден след ден, месеци след месеци, а аз все още търпях.
Спомням си първият път, когато исках да се разделим. И го направих. Казах му всичко, което мисля и всичко, което чувствам - казах: "Край, разбери ме, не мога повече!" и си тръгнах, но след себе си чух: "Обичам те"... Спрях за секунда и сълзите ми се спуснаха от очите, знаех, че ме лъже, но точно в този момент исках да му повярвам... И отново бяхме заедно. Може би първата година от "връзката" ни премина в това да си изясним чувствата и това, което искаме един от друг. Така, като се позамисля, сме се разделяли доста пъти, но винаги сме се събирали отново.
През втората година всичко беше едно и също: аз прощавах, той греши; аз изневерявах, той си го връщаше двойно. Роди му се дъщеря, това беше може би единственото нещо, за което се усмихнах през всичките тези години.
Последните няколко месеца от "връзката" ни бяха най-трудни и за двама ни. Тогава непрестанно си задавахме въпроса "Защо?". И двамата си направихме една равносметка на всичко изпитано и всичко преживяно през годините, което не е малко за хора, които са на нашата възраст, и разбрахме, че дори и да искаме, не можем да бъдем заедно. "Връзката" ни беше изградена на основата на лъжи, а после се беше превърнала просто в навик да бъдем заедно, не защото имаме нужда един от друг, а защото просто си правехме компания. Това не значи, че не сме се обичали, но просто така се получиха нещата. Мисля, че един месец преди окончателно да се разделим, всеки ден му повтарях, че не искам да съм с него, че не го обичам вече, че ми е писнало от всичко: от лъжите, от греховете му, от това, да се крием... и тогава той каза: "Край", и знаех, че това наистина е краят. В този момент, колкото и пресилено да звучи, имах чувството, че целият свят се срина пред очите ми. Не бях изпитвала толкова голяма болка наведнъж, не бях изплакала толкова много сълзи... тогава осъзнах, че наистина много го обичам и, че колкото и болка да ми е пречинил, той е човека, на когото пренадлежи сърцето ми.
Последната целувка, с която ме дари, може би беше най-горчивото нещо, което бях изпитвала и ще изпитвам през живота си. Беше изпълнена със всички онези чувства, които бяхме дарили един на друг през годините, със всичката болка, със всяка една сълза, със всяка топла ласка, със всяка горчивина...
От този ден живота ми се промени отново, и отнова той го направи. Всички хора казват, че първата любов не се забравя, и аз също няма да го забравя, колкото и да ме е наранил, знам,че има някакви чувства към мен. Той е човека, който ми показа какво е да обичаш и да бъдеш обичан; да нараняваш и да бъдеш нараняван; да те боли, но и как да пречиняваш болка.
Дори и да можех да върна времето назад, отнова щях да бъда с този човек, защото той ме научи на това, какво наистина е любов...
Преди около три години се запознах с едно момче - нищо особено: чаровен, хубава усмивка, хубави очи, но в него видях нещо повече от външната му красота - той говореше толкова красиви думи, описваше всичко сякаш е идеално, карашe и мен самата да се чувствам красива и единствена. И аз му повярвах.Повярвах на всяка една негова дума,на всяка ласка,въпреки, че знаех, че е лъжа.
И така ден след ден продължавах да му вярвам.
В първите няколко месеца от така наречената ни "връзка" той беше идеален. Държеше се добре с мен, мило, чувствено, приказваше ми сякаш беше поет, докато не дойде денят, в който наистина разбра, че го обичам, беше ми спечелил доверието и реши да покаже истинската си същност. Не казвам, че се е държал грубо или нещо такова, но беше съвсем различен от този човек, с който се запознах.
Всичко вървеше добре, до момента, в който разбрах, че е женен.
Никога няма да забравя този ден, в който той разби всичките ми представи за любов. Всичко, което ми беше говорил се оказа лъжа; всичките му обещения, всичките мили думи, всичките целувки са били една долна и подла лъжа. Но беше прекалено късно да се разделя с него, по простата причина, че бях влюбена и го обичах прекалено много. И затова свикнах с тази мисъл. Свикнах с мисълта, че друга ще целува, друга ще прегръща, друга ще обича, а аз винаги ще бъда на второ място. От този ден се променихме, както и аз, така и той. И може би това, че той е женен, ни сплоти, но и ни раздалечи. Аз започнах да си позволявам да излизам с други мъже, да му говоря по свободно, дори и да му се карам. Той също ходеше при други жени, но дори и не го криеше от мен, а напротив, казваше ми го в очите; викаше ми, караше ми се за всяко едно нещо, дори и се е случвало да ме удря. А аз прощавах и прощавах, защото го обичах и си мислех, че ще се промени, но той вече го беше направил. Така ден след ден, месеци след месеци, а аз все още търпях.
Спомням си първият път, когато исках да се разделим. И го направих. Казах му всичко, което мисля и всичко, което чувствам - казах: "Край, разбери ме, не мога повече!" и си тръгнах, но след себе си чух: "Обичам те"... Спрях за секунда и сълзите ми се спуснаха от очите, знаех, че ме лъже, но точно в този момент исках да му повярвам... И отново бяхме заедно. Може би първата година от "връзката" ни премина в това да си изясним чувствата и това, което искаме един от друг. Така, като се позамисля, сме се разделяли доста пъти, но винаги сме се събирали отново.
През втората година всичко беше едно и също: аз прощавах, той греши; аз изневерявах, той си го връщаше двойно. Роди му се дъщеря, това беше може би единственото нещо, за което се усмихнах през всичките тези години.
Последните няколко месеца от "връзката" ни бяха най-трудни и за двама ни. Тогава непрестанно си задавахме въпроса "Защо?". И двамата си направихме една равносметка на всичко изпитано и всичко преживяно през годините, което не е малко за хора, които са на нашата възраст, и разбрахме, че дори и да искаме, не можем да бъдем заедно. "Връзката" ни беше изградена на основата на лъжи, а после се беше превърнала просто в навик да бъдем заедно, не защото имаме нужда един от друг, а защото просто си правехме компания. Това не значи, че не сме се обичали, но просто така се получиха нещата. Мисля, че един месец преди окончателно да се разделим, всеки ден му повтарях, че не искам да съм с него, че не го обичам вече, че ми е писнало от всичко: от лъжите, от греховете му, от това, да се крием... и тогава той каза: "Край", и знаех, че това наистина е краят. В този момент, колкото и пресилено да звучи, имах чувството, че целият свят се срина пред очите ми. Не бях изпитвала толкова голяма болка наведнъж, не бях изплакала толкова много сълзи... тогава осъзнах, че наистина много го обичам и, че колкото и болка да ми е пречинил, той е човека, на когото пренадлежи сърцето ми.
Последната целувка, с която ме дари, може би беше най-горчивото нещо, което бях изпитвала и ще изпитвам през живота си. Беше изпълнена със всички онези чувства, които бяхме дарили един на друг през годините, със всичката болка, със всяка една сълза, със всяка топла ласка, със всяка горчивина...
От този ден живота ми се промени отново, и отнова той го направи. Всички хора казват, че първата любов не се забравя, и аз също няма да го забравя, колкото и да ме е наранил, знам,че има някакви чувства към мен. Той е човека, който ми показа какво е да обичаш и да бъдеш обичан; да нараняваш и да бъдеш нараняван; да те боли, но и как да пречиняваш болка.
Дори и да можех да върна времето назад, отнова щях да бъда с този човек, защото той ме научи на това, какво наистина е любов...
© Моника Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Написано е с ужасно много чувство, и същевременно с болка.
Не съжалявай за нищо, дори за болките, от тях ставаме по - силни!
Някой ден той ще бъде просто спомен, който ще се връща в съзнанието ти с нотки на щастие, горчилка и може би с спомена за истинската любов, която е само една в живота!
Вярвай!
Бъди обичана! -
изразила си мн добре чувствата си!знам как се чувстваш!това е най-сладката и горчива любов!една голяма шестица от мен!
-
Просто нямам думи! Бих искала да напиша 6, но пред тази невероятна любов и след тези така истински чувства всяка оценка бледнее! Поздрави страхотно е написано!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави от мен!