Нищо случайно не е случайно
ЧАСТ 2
На следващата сутрин стана рано, за да може да излезе докато в кабинета на доктора има много пациенти. Запъти се към гората, а по път пусна през оградата на цветината къща бележка:” Приятелко, спешно имам нужда от теб. Вземи и кучето.”
Към 14:00 тръгна към болницата. Знаеше, че това е най-подходящото време за тази среща. Той си е хапнал добре, лениво се е изтегнал в креслото и не би прекъснал релаксацията си със спорове. Почука леко на вратата и я открехна плахо.
− А, Лазарова, влизай!
Нито в тона, нито в погледа му личеше намек за случилото се снощи. Сякаш то е нещо естествено – последствие, което е предвидил и което е протекло точно според неговия план. Доктора вдигна очи и остана със зяпнала уста. Боряна си помисли самодоволно:”Ааа, загубили си самообладанието, сфинкс такъв?! Малко грим и вече не съм грозното патенце, а? От днес ще играем по моите правила!”, а на глас каза мазно:
− Шефе, аз…идвам, за да се извиня за вчера.
Той не даде да се разбере ...