Bersek (Стоян Вихронрав)
334 123
8.10.2008 г., 13:31 ч.

Но ман'с ланд 

  Проза » Разкази
694 0 4
- Всичко, което ни се случва е урок, който трябва да разберем - казвам, отпивам глътка и поставям купичката с вино пред Но Щен Вълк.
- Не "трябва", а "желателно е" - поправя ме той, отпива глътка и побутва съда пред следващия в кръгчето ни.
- Но ние не можем да се учим от всяка ситуация! - не без основание възразява Ко Та Рак - Някой случки са ни толкова далечни, че освен само за информация не ни вършат никаква друга работа.
Ко отпива глътка и побутва купичката към съседа си от дясно.
- Никъде не е казано, че урокът непременно трябва да е за нас - отбелязва Шира, отпива глътка и връща виното пред мен.
- Наздраве! - казвам, отпивам и подавам.
- Добро е - споделя Но Щен Вълк, отпива и побутва.
- Ъхъм - съгласява се с него Ко Та Рак, отпива и предава нататък.
- Така е, но следващия път вземете повече купички... - заключва Шира.

-----------

- Човек не може да докосне с език лакътя си... - казвам.
- Така ли?! - учудва се Ко Та Рак - Ами тогава как си ги миете лактите?!

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??