Усещам две топли ръце, които обгръщат тялото ми и една тежка въздишка. Ти и аз. Пак стоим и гледаме как водата изтича в неясна посока, точно както дните ни. Ти и аз отново сме откраднали малко от времето, измамили сме го, за да бъдем няколко дни заедно, преди отново самолетът да отлети и животът да продължи по обичайния начин. Преди три месеца реката изглеждаше почти по същия начин- синьо-зелените й води не са променили нито цвета, нито посоката си. И аз и ти на пръв поглед сме същите, но промяната е коренна. Други хора сме, при всяка нова среща сме други. Макар да не е минал и ден без да сме говорили, ние се опознаваме на ново, чувствата се развиват...Когато, замечтана и щастлива, съобщавам на приятелите си, че ти отново си идваш, срещам тъгата и съжалението в погледите им. Те никога не го признават явно, но много пъти подмятат защо продължавам това- “ да измъчвам себе си и теб, да поддържам тази връзка от разстояние. Та нали хората са го казали- далече от очите, далече от сърцето”. К ...