Ноември

Усещам две топли ръце, които обгръщат тялото ми и една тежка въздишка. Ти и аз. Пак стоим и гледаме как водата изтича в неясна посока, точно както дните ни. Ти и аз отново сме откраднали малко от времето, измамили сме го, за да бъдем няколко дни заедно, преди отново самолетът да отлети и животът да продължи по обичайния начин. Преди три месеца реката изглеждаше почти по същия начин- синьо-зелените й води не са променили нито цвета, нито посоката си. И аз и ти на пръв поглед сме същите, но промяната е коренна. Други хора сме, при всяка нова среща сме други. Макар да не е минал и ден без да сме говорили, ние се опознаваме на ново, чувствата се развиват...Когато, замечтана и щастлива, съобщавам на приятелите си, че ти отново си идваш, срещам тъгата и съжалението в погледите им. Те никога не го признават явно, но много пъти подмятат защо продължавам това- “ да измъчвам себе си и теб, да поддържам тази връзка от разстояние. Та нали хората са го казали- далече от очите, далече от сърцето”. Когато чуя този израз, изтръпвам. Те явно не разбират. Нищо. Аз съм щастлива. Ти също, поне така се надявам. Знам, че боли. Знам, че вечер е най-ужасно. Когато самотата чука на вратата с падането на нощта, а ти няма с какво да я отблъснеш. По-добре да не ме беше срещал, нали. Копнежите те прояждат като смъртоносен вирус, загнездил се в теб, особено, когато знаеш, че няма начин да ги осъществиш. Но аз пак съм щастлива. Че през няколко месеца се появяват тези седмици “почивка от света”, когато съм с теб и гледаме реката. Да, разбираш ме. Когато знам, че си на пет минути разстояние от мен, а не на 2000 километра, ми липсваш най-осезателно. Чувството е толкова ярко, силно и непреодолимо, че няма думи, които да го опишат. Някаква смесица от черно и червено, олицетворяваща цялата страст и любов към теб. Винаги имам нужда да се сгуша в теб и да чуя някой съвет. При всеки разговор, дори да е само с очи, сетивата ми се обострят до краен предел, ако изобщо съществува такъв. Сега виждам усмихнатото ти лице и знам, че ти си човекът за мен, моята половинка. Знам, че, ако зависи от мен, бих останала с теб във вечността. Ако ни е позволено... А те, другите, са смешни в съжалението си. Не знаят, колко добре се чувствам само при мисълта, че ти съществуваш, а не си плод на обърканата им фантазия. Няма нужда да ти измислям достойнства в опитите да се излъжа, както преди да те срещна правех. Защото ти многократно ми доказа що за човек си. Научи ме да живея, без да се пазя от времето и без да се страхувам от бъдещето. Дори, когато виждаш как последните лъчи на слънцето се отразяват в гладката повърхност на Рейн и придават на водата особен, меко розов отблясък, а аз не съм до теб и не мога да споделя мига, знам, че ти оценяваш красотата на живота. Осъзнаваш, че аз въпреки всичко съм с теб. В едно друго измерение, създадено от мислите само за нас. И ти като мен си мечтател... Страхувам се само от деня, в който ти вече няма да можеш да мечтаеш с мен. Но сега няма да мисля затова, защото знам, че предстои още един прекрасен дъждовен ден с теб...

“ Ich sing` für dich, wenn deine Lieder traurig sind, stell` mich für dich gegen den Gegenwind.Ich kämpf für dich, wenn du müde bist, bin da für dich, wenn es sonst keiner ist... Alles wird gut, alles wird gut... denn ich bin Hautnah bei dir...“