14.
- Хубаво, де – попита Василев – Защо му трябва на Симеонов да те следи? Защо желаят да знаят къде ходим, с кого се срещаме? Нали могат да поискат рапорт за свършената работа, защо трябва да ни унизяват със следене?
А рапорт поискаха. Когато влязох в управлението, дежурният ми предаде молбата на Симеонов да му се обадя. Той пък отпрати набързо някакъв униформен и каза:
- Извинявай, но потънахме в работата и забравих за теб. Пък началството се сетило, та искат да им докладвам. Можеш ли написа рапорт – какво правихте, с кого беседвахте, какви резултати постигнахте…
- Няма проблем – казах спокойно – Макар вие вече май да сте разкрили престъплението, и ние доста потичахме. Е, не мога да кажа, че много сме постигнали… Даже, честно – посъбрахме информация, но май все излишна. Милчев беше при свои роднини и научил някои битови подробности за тоя… Как беше?
- Нордкьопинг…
- Да, бе – докато се сетя… Василев и Здравчев пообиколиха медиите, но май и вие сте били там. Все за вас споменавали. Аз ...