Джооон… Джони, момчето ми… Извинявай, момичето ми…
Какво е това? Да, да – помня. Поръчах ти да направиш предполагаем план за работата ни през следващите две години. И ти ми носиш проекта си…
Но – КАКВО Е ТОВА???
Джони, ти в кой век живееш?
Що за предложение – камерен филм из живота на няколко самотници в далечно лапландско селище…
Да, разбирам – ниски вложения, непознати и евтини актьори, някой отнесен моден режисьор… Интересът на публиката е гарантиран. Поне по малките конкурсни програми, че и телевизиите. Да, ясно ми е – ще граби награди, ще рекламира студиото…
Но…
Какво? Имаш вариант? Я да видя… Така, така, така… Малко селце в България… Джони, намери къде е това България… Аха! Балканите… Бит, душевност, човешки проблеми…
Джони! Джони… Момент! Така… Джони, идеите ти са чудесни великолепни, дори доходни…
Но – НЯМА ДА СТАНАТ!
А ти се вдигни от пода… Не се стряскай, де…
Няма да станат, Джони, няма как… Ти видя ли новите правила на Академията? Де да ти намеря в Лапландия или онова… Бълга ...