27.10.2017 г., 23:58 ч.

Няма заглавие 

  Проза » Други
623 0 0
1 мин за четене

Ако се вгледаме внимателно в куклата, която е на стотина години и носи бебешките одежди на починал от старостта си евреин - тя продължава да седи на мястото си, на стола в ъгъла на стаята и съпругата на починалия, осемдесет годишна старица, на която помагам в ремонта на незнайно колко стария й дом, я почита като, както би се грижила до последния си дъх, от преди половин век, за мъртвороденото си дете, ще забележите руменината по бузите, и пламъка в тъмните и очи. Тя, мъртвото отроче, дългоочакваната принцеса, радостта на старицата е тук и пълни дома (самотата) със своето присъствие. Как - откъде да знам какво е в душата на бедната, по-важно е, че тук е победил духът на миналото (навсякъде има страшно много снимки) и колкото и да съм сюрпризиран, моята задача не е да се боря с този дух ( в никакъв случай няма да победя) , а лекичко да му гаделичкам самочувствието с нова боя, или поправена ограда, белким не е толкова ядосан на старата в последните й години от живота - всъщност, като цяло, ние, хората, май трябва да избягваме да се месим в делата на Природата, и това ще облекчи достатъчно неестествената ни участ- каквото и да значи за вас!

© Валентин Митев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??