Обичай ме, любими, само това...(Трета част)

През същите тези няколко месеца, Рейна си повтаряше същото за пореден път. Отново и отново:

            -Не, не...не  може това да е краят...! Обичай ме любими, само това...

В момента в който Давид разбра, че Рейна се е завърнала от своето пътуване, отиде да я види в университета. И когато я видя отново, той се влюби в нея повторно със същата като преди,та дори и с по-голяма сила. Обичаше я отново без изобщо да я е разлюбвал...!

И въпреки, че нищо не се беше променило във външния и вид, освен цвета на косата и на грима,тя  блестеше повече от всякога бели, светли и ярки цветове. Огряваше всичко около нея с усмивка. Чувстваше се по-силна от всякога. Беше по красива от всякога, вече не приличаше на пропаднал ангел.

След като я погледа малко така, реши да се приближи плавно както преди и да отиде при нея. Появи се иззад гърба и проговори със китарата в ръка. При това тя се обърна към него.Погледите им се срещнаха:

    - Единственото, което искам е да те даря песента и любовта си

и да разбирам винаги сърце ти...!

 Не претендирам да бъда твоят любим пред света,

любовта ми към теб е безусловна...и безгранична...!

Само искам да ми дадеш още една възможност

да ти покажа любовта, която мога да ти дам,

да докосна ръцете ти и да те назова любима,

да чувствам тялото ти и душата ти едно със мен...

Сърцата ни в едно да дишат заедно...!

Обичай ме, любима, само това...!

Остани при мен този ден и тази нощ,

чувствам студа на твоето отсъствие

и се нуждая се от теб, защото те обичам...!

И нямам повече какво да ти кажа...

След кратко мълчание тя му отвърна:

           -Давид, аз също те обичам...! И няма смисъл да се опитвам да те забравя, но...не се върнах тук, за да се сдобрим и отново да сме заедно. Върнах се заради сестра ти, която ми е най-скъпата приятелка и заради учението си...! Нямам интерес да се връщам при теб! Продължавам да държа на думите си отпреди няколко месеца...!

Тези нейни думи го съсипаха. Той сведе глава надолу натъжен и си тръгна. Приличаше на кученце, изгонено от дома си или изоставено на улицата, което подвива опашка и си заминава с бляскави от сълзите и мъката очички.

Няколко часа по късно:

Какво се случи с Давид?

Валеше дъжд.Времето беше тъжно като него. Гледката също, пейзажа и небето бяха тъмни, мрачни, потиснати, неприветливи, унили и най-вече безрадостни. Всичко беше клето и измъчено като него. Въпреки обаче че сега седеше в ъгъла свит на кълбо, той никога нямаше да се предаде...! Това че изведнъж се затича, минавайки покрай всичко и всички, които му пречеха да полети свободно и нависоко го доказва.

Той тичаше, тичаше, тичаше, тичаше, тичаше, тичаше...и постоянно си повтаряше, плачейки:

               -Не, не...не може това да е краят...!

   На другият край на града, в университета по същото време Стефани влезе в стаята с измъчена, тъжна въздишка. Личеше си, че беше плакала. В момента тя преживяваше много трудни лични и семейни моменти, но това е друга история и ще ви я разкажа в друго време. А заминаването на най-добрата и  приятелка Рейна я караше да се чувства още по-съсипана.Може да се каже, че просто я беше довършило. Много я болеше, че в тези моменти няма кой да я прегърне и кой да я разбере, че точно сега Рейна не можеше да я прегърне. След като тези мисли минаха през главата и, тя седна на мястото си някак примерено, но разбунтувано. Реши да се разсее малко и да си припомни малко за какво идеше реч на предишната лекция по този предмет миналата седмица. Но не можеше да се съсредоточи, защото това беше именно денят, в който се беше случило най-голямото и нещастие. В този момент погледна към вратата, за да види дали професорът идва, когато сърцето и се разтуптя от нещо, което не и се струваше истина, защото беше като видение. Нито очите и можеха да повярват, нито умът и, сърцето и обаче и крещеше да повярва и миг след като момичето, което влезе през вратата нахъсано и самодоволно се настани още по-гордо и щастливо та чина пред нея, Стефи се разкрещя от кеф и от почуда:

              -Рейна?!!!-тогава красавицата, която беше назована просто се обърна и по-щастлива от доста време насам се усмихна така широко както и помаха, а така Стефи не вярваше, че скоро ще види да прави приятелката и.

 Няколко секунди след това двете приятелки се прегърнаха.

...Следва продължение...