Обичам те
Обичам те
Обичам те в нощта красива на фона, на обсипаното със звезди небе. Обичам да те гледам отстрани как с другите говориш и цял на тях принадлежиш. Не изгасна онзи пламък, който в сърцето си тая към теб. Все още ми се иска да погаля твоето лице и да разроша с пръсти твоите коси, и да се слеем в целувка, докато земята спре да се върти. Но лед са ми ръцете и все не мога да докосна изваяните ти черти. Тъй исках тази вечер да почувствам ласките на твоите ръце, но сама съм си виновна, че избрах пътя далеч от твоето сърце! Все още те обичам, дори да минат дни, месеци, години и да се превърнем в старчета - винаги обичан ще си, завинаги, единствен ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Иванова Всички права запазени
