Обиденото слънце

      Беше от ония свежи майски утрини, които вдъхновяват поколения поети и писатели. Във въздуха се носеше упойващ аромат на цъфнали дървета и цветя, звучеше мелодията на пчелния оркестър, а пиленцата, току-що станали от сън, поздравяваха тоя приказен свят с чуруликащите си гласчета. Слънцето, отначало като млада навеста, която срамежливо поглежда през пердето кой минава по пътя, надникна леко от пухкавото облаче, с което се бе завило през нощта. Навярно го бяха събудили птичките, пчеличките и аромата. Пейзажът му достави изключителна наслада, защото цяла зима студената и неприветлива земя никак не обръщаше внимание на неговите нежни ласки. Това го караше да се чувства като юноша, на чиято любов отвръщат с презрение. Но дълго чаканото щастие най-накрая дойде и предизвика искрената му усмивка. Тя окъпа със златни лъчи села и градове, полета и гори, реки и езера, хора и животни, прогони кротко вечерния хлад, заменяйки го с пролетна топлина. Стана по-светло и по-приятно. Две сърнички, които закусваха на зелената поляна край гората, погледнаха към слънцето и също му се усмихнаха. До тях течеше бистра река и една пъстърва изпляска с опашка в сребърните й води за поздрав. От близкото село закукурига петел, приветствайки го с добро утро.
 ---------------------------------------------------------------------------------------------
      Слънцето вдигна от сън и моите съселяни.
Комшийката баба Рена, по прякор Казмата - жена с огромно телосложение, сламено руса глава и обилно окосмяване, чиято злобна физиономия приличаше на върколашка, - влачеше дебелите си крака към Наркоопа, за да купи кренвирши, хляб и макарони, които да сготви на мързеливия си 30-годишен син, къртещ както винаги до обяд. Лъчите на небесното светило я заслепиха, тя сложи ръката си над очите, резтегна сякаш сътворената от Франкенщайн цепка, служеща й за уста, разкривайки по тоя начин няколкото намиращи се вътре зъба. И злокобно изкрещя: "Проклето слънце!!!" Погледна към него и ядосано продължи по пътя си.
      Селските алкохолици - Донкин, Васко Дублата и Симо Спанака, - които от сутринта се бяха подкарали на мастика, минаха на сянка, защото ги напека. И тримата отправиха по една благозвучна псувня по слънчевия адрес.
      Грях не грях, аз също се ядосвах. Запътен към лекции, мислех си какви потни кръгове ще се получат под мишниците ми от тая жега, което не е особено приятно. С такова мрачно настроение се качих в рейса. А вътре всички - и шофьорът, и кондукторът, и пътниците - благодарение на парниковия ефект на стъклата, се пържеха като пилешки хапки, мрънкаха, негодуваха и ругаеха каруцарски слънцето.
    
    През целия този ден не чух никой да казва добра дума за него!
------------------------------------------------------------------------------------------------
       Към обяд слънцето се скри, чувствайки се ненужно и оскърбено. Небето смръщи облачно вежди, тъй като несправедливото отношение към неговия най-близък приятел го караше да негодува.
      През следващите дни валяха проливни дъждове и духаше леден вятър.
     Дъждовете - това бяха горките сълзи на слънцето, а вятърът - неговите болезнени въздишки...