Мрак. Лека мъгла се стелеше ниско над земята. Тишина. Гробна тишина. Храстите и дърветата правеха много добър параван. Така, даже и да минеше някой покрай оградата, нямаше да ги види. Потеше се като прасе, а беше адски студено. Клечеше като патка, не дишаше, а кракът му трепереше. Защо, защо го беше толкова страх. Няк’во си глупаво училище. Гледаше големите клещи и си мислеше, че няма да могат да срежат телената решетка на прозореца. „Но не, това е невъзможно, лично видях как с тях срязаха арматура”. Беше ги откраднал от цеха, в който си караха практиката и утре щеше да ги върне. А по план беше толкова.....
- Хайде бе, Павка, к’во се кумиш, режи шибаната мрежа!
- Митак, повтори го по-силно, че ченгетата не те чуха!
Малоумно копеле, к’во си се развикал. И на Митака му е за първи път, но май наистина не го е шубе, чак ходи да сере.
- Митак, нещо не е наред, все ми се струва, че някой ни гледа.
- Т’ва е нормално, нарича се някаква психо-глупост, гледах го в един филм. Хайде режи или дай а ...