Обречена любов
Притисках я в прегръдките си, целувах очите, челото, носа ù. Господи, колко беше малка и беззащитна! Имаше нужда от моята закрила, нищо че се опитваше да изглежда силна и независима. Усещах слабостта ù, нуждата ù да бъде обичана и пазена. Как само исках аз да бъда този, който ще й ги даде. Но знаех, че не мога. И тя ме обичаше. Виждах го в звездите в очите ù, когато срещнеха моя поглед... виждах го в нежната й усмивка, която се появяваше на красивото ù лице всеки път, когато ме видеше... чувствах го по биенето на сърцето ù, което биеше срещу моето докато лежеше в ръцете ми. Господи, как ми се искаше аз да съм мъжа до нея, аз да ù дарявам цялата си любов, аз да я защитавам, аз да ù поднасям радост всеки ден... но знаех, че не мога. Нея я обичах, а себе си се мразех заради това, което ù причинявах. Любовта ни беше обречена... красива, но обречена. Миговете, в които се виждахме бяха просто едни откраднати моменти, изпълнени с радост и любов, но откраднати моменти. Знаех, че това не може да продължава вечно, все някога щяхме да го осъзнаем. Аз го бях осъзнал, а тя все още таеше надежда в сърцето си, че някой ден може да сме заедно. Болеше ме, че тази надежда няма шанс и ще умре, както ще умре и любовта ù към мен. Тя беше още дете, щеше да срещне някой, който може да ù даде всичко, което пожелае – закрила, любов, цялото си време... Болеше ме от тази мисъл, но знаех че не мога да бъда този, който ще й ги даде. Исках, но не можех! За това се задоволявах с тези наши откраднати мигове. Молех се да се проточат колкото се може по-дълго, но те отлитаха така внезапно, както се бяха и появили. И тя си тръгваше. Усещах болката зад усмивката ù когато ме оставяше – същата болка, която разкъсваше и моето сърце. Но и двамата мълчахме и се правехме, че всичко е наред, че сме щастливи така. Исках я. Господи, как само я исках! Исках с дни да си лежим и просто да се прегръщаме, да слушам как сърцето ù бие срещу моето, да целувам затворените ù очи, да я слушам как говори за незначителни неща. Обичах я, но знаех, че тази любов е обречена и скоро ще се разделим!
© Кристиана Кръстанова Всички права запазени