15.12.2004 г., 12:53 ч.

Очакване 

  Проза
1775 0 4
1 мин за четене

През лятото посадихме цвете. Беше толкова мъничко и крехко. Никой не вярваше, че ще оживее. Ние двамата се грижехме за него. Аз носех всеки ден вода, ти го поливаше и заедно се любувахме на хубостта му.

След време другите го видяха. Забравиха насмешката, с която говореха за него. Сега му се радваха отстрани. А то, цветето, наистина беше прекрасно – с блестящ аленочервен цвят, в който се отразяваха слънчевите лъчи и здраво стъбло, което го крепеше в бурите.
         А за нас си беше нашeтo цвете. Пазехме го и не позволявахме никой да го откъсне. Не че имаше как – корените го държаха здраво в земята.

Един ден ти забрави да го полееш. На следващия – също... То заплака. Аз видях сълзите и плаках заедно с него. Поливах го сама, но то искаше двамата с теб да се грижим за него.
        
После ти разбра, че красотата, която сме създали, трябва да бъде спасена, защото е по – ценна от всичко останало. Върна се при цветето. И то отново разцъфна. За нас. А ние пак бяхме щастливи и сияехме, като го гледахме как става още по – хубаво отпреди.
          *   *   *
          Знам, че и сега ще дойдеш.

Аз те чакам – там в градинката. При цветето. Където винаги съм била...
       
  

© Далия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Много е чувствено!
  • Хубав текст.Хората питат за цветето, аз няма да питам.Все пак е тъжен този текст...Знам ли?
  • Няма да е хубаво ако кажа какво точно е розата. Може да е любовта - за да цъфти тя, са нужни двама... Сама не мога да се грижа за нея... Благодаря за добрите думи, Илиане!
  • много е хубаво произведението само .... розата какво е точно .. незнам на всеки може да е различно според мен ти си описала тук любовта но сигурно така ми се струва защото това сега ми е в главата може и нещо друго да е .. но това очаквам ти да ми го одговориш ...за теб какво е тази роза .. а сега остана само да ти сложа една 6-тица и една
Предложения
: ??:??