Прашно и потно време, върволица от клиенти пред камиона. Както е тръгнало, след час-два стоката ще свърши, той ще се прибере на село и ще удари една ледена ракия. Мъжът примлясва замечтано, но бързо се усеща и вика към каросерията: три килограма чушки каза госпожата, не чуваш ли, не два! И шест килограма боб – на две места по три! Слабоватата руса женица снове безсловесно между щайгите и чувалите, пълни торби, тегли ги на кантара и от време на време прокарва език по подутата си устна. Май снощи прекалих, мисли си мъжът долу и тъпче пари в чантичката, добре, че не ù насиних и окото – лошо е за търговията...
“Ама не знаех, че тука ще намеря такива хубави и евтини зеленчуци, и съм само с пет лева!” – тюхкат се пред него напращели мургави гърди. Мъжът плъзва поглед надолу по тънката талия, мислено обарва облия ханш, слиза до стегнатите закръглени прасци. После вдига поглед към лицето и се загубва в две златистокафяви очи, изпъстрени със закачливи черни точици. Хич не му идва наум да мисли: ...