Малкото Ко Те е вече ветеран, врял и кипял в живота, даже веднъж се загуби в гората, тъй че не се учуди на голямото огледало, като го видя, защото вече знаеше какво е това чудо. Малчуганът спокойно се приближи и застана пред огледалото, а отражението му от своя страна също толкова гордо се взря в него. Котето мръдна левия си мустак, а отсреща беше мръднат десния, после помаха с дясната си лапа, а отражението му отговори с лявата. Ко Те размърда опашка, отсреща също. След това завъртя глава на ляво, котето в огледалото също завъртя глава на ляво... Тук Малкото Ко Те замръзна и стреснато се взря в отражението си.
- Оф, май не съм ги научил достатъчно добре тези ляво и дясно! - възкликна брат му Мър Мър от другата страна на празната рамка.