dominosf (Цвеке Шарено) 10 януари 2019 г., 14:01 ч.

Огънче 

123 4 6

Беше страхотен тип! Още като го видях на спирката и си паднах по него. Мислех да му поискам огънче, но после реших да го оставя той да направи първата крачка. Извадих цигара и защраках със собствената си запалка. Погледът му се плъзна по фигурата ми и се закова върху лицето. Присвитите му очи ме пронизаха с безразличие.

Небрежно всмукнах порция никотин и на свой ред го огледах: черно кожено яке с капси, метални гривни по ръцете и обеца на лявото ухо. Двата сантиметра коса стърчаха предизвикателно на миловидната му глава. Той бръкна за цигари.

"Едно на нула за мене" – отбелязах мислено. В този миг от тъмното изникна дългокоса върлина и се приближи до моя обект:

— Извинявай, Кроки, отдавна ли чакаш?

— Пак ли беше у баба си? – попита моят тип с неособено плътен глас.

— Нямам избор, знаеш.

— Поне кибрит имаш ли?

Върлината порови безрезултатно по джобовете и погледът му се спря върху мен.

— Искай от каката – предложи той.

"Най-после!" – зарадвах се аз.

Моят тип се приближи и вежливо попита:

— Може ли огънче?

— Да, момент – засуетих се аз.

Щракнах запалката и видях, че пред мен стоеше... момиче!

— Тенкс – кимна то.

И като се сгуши до върлината, потъна с него в тъмнината.

Пъхнах "огънчето" в джоба си.

Всъщност, беше доста невзрачно създание. Въпреки коженото яке.

© Цвеке Шарено Всички права запазени

За участие в предизвикателството "Кратка проза, до 1800 знака"

Произведението е участник в конкурса:
Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.