Предизвикателство (Конкурс):

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема

Ето какво написа победителят от предния кръг Дочка Василева:

"Скъпи приятели,

предлагам следващите 50 дни, за да посветим на кратката проза.

Като ще е гарга - да е рошава. Като ще е предизвикателство нека е такова не само по име.

Мисля, че и тук има какво да се покаже като майсторлък (освен размера). Препоръчително е да има някакъв сюжет, но и импресия става.

 

И така предизвикателството е:        Кратка проза

Обем 1800 знака с интервалите.

Тематика - по ваше усмотрение.

Може да участвате с по две произведения.

Успех на всички, които се решат да участват!"

 

И едно допълнение от модератора:

Гласува се за само за едно произведение от автор! 

Вторият глас, ако има такъв, трябва да е за произведение от друг автор.

Успех!

 

Второ допълнение (на 10.01.2019): Моля, бройте знаците! Една четвърт от предложенията не отговарят на условието за 1800 знака максимум. Всички те ще бъдат декласирани.

Проза
2 януари 2019 г., 10:00 ч.
20 февруари 2019 г., 23:59 ч.
25 февруари 2019 г., 23:59 ч.
Веднага след одобрение
2
Всички регистрирани
2
Процент гласували
Приемат се произведения
Участвай

Още Предизвикателства »



Участващи произведения

47 резултата
  • Лудост е

    katenstain (Екатерина Глухова) katenstain
    Проза » Писма, Други
    Изгубил си пътя си.
    Била съм там и знам.
    Просто съществуваш.
    Сиво ежедневие.
    Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… ...
     
  • Вяра, надежда, любов

    Monika26Krum (Моника Пенвва) Monika26Krum
    Проза
    Всеки ден вярвам, че в България ще дойдат по-добри времена, че заедно ще създадем доброто, че заедно ще се борим срещу несгодите, че заедно ще бъдем силни! Надявам се, че винаги ще бъдем задружни и ще пренасяме традициите и обичаите през вековете и се моля за повече любов между хората, защото когато ...   11 
  • Отнесена от вихъра

    Morgiana (Nadya) Morgiana
    Проза » Разкази
    Понеделник сутрин. Както обикновено закъснявам за работа и върша всичко едновременно. Докато гладя марковите си дрешки, допивам сутрешното си кафе, ровя за последно из Фейсбук и старателно си слагам лекия дневен грим. Последна за обличане съм оставила току-що изгладената, убийствено елегантна пола, ...   74 
  • Водици

    Petapen777 (Петя Димитрова) Petapen777
    Проза » Разкази
    Измълчах те цяла вечност. Опазих тишината около теб. Наричах си те мълчешком и го прибирах в сърцето си, за да не чуе водата и да го изпълни. Покрихте с тайна и те превърнах в икона. Мълча те повече от вечност. Ръцете ми са уморени от очакване да докоснат твоите. Очите ми се насълзиха от взиране в п ...   37 
  • Вярвам ти

    Petapen777 (Петя Димитрова) Petapen777
    Проза » Разкази
    Вярвам ти, когато казваш, че имаш причина. Вярвам ти, когато ми казваш, че не зависи от теб. Вярвам ти, когато мълчиш на малкото ми зададени въпроси. Обичането от разстояние налага доверие, като задължителен аксесоар към моден тоалет. Свикваме ти и аз.
    Ти помагаш с телефонни обаждания в обедната поч ...
      58 
  • Добрият човек отива на гости

    Qndov (Никола  Яндов) Qndov
    Проза » Разкази
    Автобуса се клатушкаше по разбития асфалтов път и с мъка преминаваше дупките, които се бяха превърнали в големи и доста дълбоки ями. Някъде по средата седеше добрия човек, опрял морния си старчески гръб на високата облегалка и със замрежен от годините поглед наблюдаваше през потъмнелия от прах прозо ...   57 
  • Зад завесата

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Разкази
    Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечур ...   104 
  • Белези за щастие

    diesto (Danny) diesto
    Проза » Разкази
    Никога не бива човек да се отказва. Не да го търси, а да го приеме. Щастието. Твърде много време ни отнема да сме нещастни. Да обмисляме. Да кроим планове. Да задържаме емоциите заради околния свят, който е достатъчно суров и безкомпромисен в миговете ни на слабост. В живота ни няма случайни неща, н ...   86 
  • Да хванеш "Сега-то" за опашката.

    robertratman (R) robertratman
    Проза
    Чувам приглушени гласове, после някой, някъде отключва брава...
    Нормално е понякога да си уплашен, нали? Но да оставим страха настрани. Съсредоточавам се върху момента. Какво друго имаме освен едно сега? Трябва да осъзная - да го почувствам. Да го хвана за опашката това сега и да не пускам. Да го ра ...
      81 
  • Добрият човек на пазар

    Qndov (Никола  Яндов) Qndov
    Проза » Разкази
    Добрият човек ходеше от сергия на сергия из кооперативния пазар, оглеждаше купищата зеленчуци отблизо с уморените си очи, поглеждаше сложените картончета с цените върху тях, цъкаше с език и мърмореше под мустак:
    - А бе тия хора със златна вода ли поливат, та толкова скъпо струва всичко?
    Продавачите ...
      47 
  • Видението

    fantboy94 (Иван Бодуров) fantboy94
    Проза » Разкази
    Всички знаем – животът е само един, но въпреки това вярваме, че има дори живот след смъртта. Дали това наистина е така, не зная, но помня онзи ден преди няколко години. Бях сам в къщи, полубуден, когато получих видение, тъкмо си бях легнал, спеше ми се, но лампите светеха. Внезапно пред очите си виж ...   57 
  • Истории и още нещо ....

    БялатаРозa (Elena Popova) БялатаРозa
    Проза
    Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, въ ...   40 
  • Един необикновен ден

    lorkata (Лора Любомирова) lorkata
    Проза
    Беше миналия месец май. Слънцето блестеше ярко и не позволяваше на облаците да го скрият. Аз бях развълнувана и готова за разходка до "Голямата река" Знаейки че зад всеки облак има слънце... Затова взех със себе си доброто настроение, усмивката си и добра компания, която ме кара да се чувствам щастл ...   54 
  • Есен, 2018

    Мимски (Мария Гюзлева) Мимски
    Проза
    Да, беше точно по това време на годината. Студът навлизаше с тихи стъпки в душите на хората. Листата на дърветата танцуваха последния си танц - живот, падайки на земята. Тяхната "смърт" правеше есента по-красива, отколкото я виждахме ние.
    Беше захладняло, стъмваше се. Разхождах се по широките улици ...
      43 
  • Приказка

    BORGstory (Радослав Коджейков) BORGstory
    Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична
    - Тате, тате, разкажи ми приказка! - Каза малкото детенце, от малкото си легълце.
    Спря се таткото, на малката вратичка, на малката стаичка.
    - Прекаляваш, мое малко детенце, мама и на двамата ще ни се кара - каза тати, знаейки, че не може да откаже на малката си дама. - Получих аз едно малко съобщени ...
      51 
  • Живот за губене

    Madeleine (Мадлен Аспарухова) Madeleine
    Проза » Разкази
    Баба казваше, че малките камъни обръщат каруцата. Не знаех за каква каруца става дума, но ме беше страх, че ще се обърне, затова всяка сутрин си оправях леглото, сгъвах си пижамата и прибирах чехлите - изчиствах камъчетата.
    Продължавам всяка сутрин да си оправям леглото, да сгъвам пижамата, да приби ...
      71 
  • Защото познавах книжен ангел

    Хамартия (Маргарита Бурмова) Хамартия
    Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца
    Не започвам с "Имало едно време" и не завършвам с "и заживели щастливо". Защо ли? Защото съм обикновено момиче, чиито живот се разливаше по претъпканите ѝ книжни етажерки, които обикаляха стаята, в която прекарвах всеки ден от живота си. Имах една дребна философия за живота:Животът е низ от нелепи и ...   46 
  • Метеоритен дъжд

    BorqnaTuceva (Borqna Tuceva) BorqnaTuceva
    Проза
    Обичам да гледам към небето.
    Най-често нощем, когато е ясно и малките блещукащи слънца се виждат прекрасно с просто око.
    Към тях са насочени милиони погледи.
    Натам са отправяни хиляди желания, може би и мечти.
    Толкова нависоко и надалеч, може би почти към безкрая, се извисяват надеждите ни. ...
      37 
  • Тъмната страна

    АлександринаМорунова (Александрина Морунова) АлександринаМорунова
    Проза » Други
    Когато човек остане сам,сяда на маса с демоните в душата си.Най-лошите му приятели.Сяда и играе на комар с тях.Пие отровно силен алкохол и пуши евтини пури.Развратничи и говори ужасни неща.
    Когато човек остане сам, го обграждат тъмнина и дим.А той ги използва с най-нечисти цели.И само тогава си приз ...
      39 
  • Нещо любимо

    Анагер (Гергана) Анагер
    Проза » Други
    Нощ.Гората със своите тайни, своите чудни твари. Мистични, загадъчни.
    Звукът на щурците. Блещукащите звездици над нас.
    Ръцете му около рамената ми.
    Искрите на огъня, плаващи като в океан във въздуха нагоре, гаснещи във времето, изчезващи в безкрая.
    Падащите дърва в жарта, превръщащи се в пепел. ...
      64 
  • Вече бях негова

    Анагер (Гергана) Анагер
    Проза » Еротична
    Планина. Гора. Малка и уютна къщичка.
    Той. Аз. Сгушени един в друг под топлата и мека завивка на леглото.
    Пием горещ шоколад.
    Говорим си... за времето, за нощта, за нас, за любовта...
    Любувайки се на "тук и сега" и мечтаейки за бъдещето. ...
      104 
  • Спомен

    Филип (Филип Филипов) Филип
    Проза » Разкази, Други
    Пак сънувам тази усмивка. Погледът ѝ втренчен в мен, дърпа ме за ръката, иска да дойда с нея.
    Отстрани - морето, пясъкът и колибите.
    Тя тича и се обръща и всеки път когато се обърне виждам усмивката. Отиваме някъде, където и да е, навсякъде ще е чудесно с нея. Сякаш атмосферата се нагажда според мое ...
      59 
  • Тайната съставка

    misha_sll (Славея Лунова) misha_sll
    Проза » Разкази
    Ръцете й правеха привичните движения под властта на дългогодишните практика и навик, създавайки мини-вортекс в купата, докато умът й беше на друго място. През погледа й бяха две очи с цвят на лешник, станали неизменна част от ежедневието й през последните седмици. Можеше да се изгуби в топлината им. ...   98 
  • Последният селянин

    Eipril (Хари Спасов) Eipril
    Проза » Разкази
    В съботният пазарен ден Рангел слезе от влака и се запъти към центъра на града. До пазара имаше магазин за земеделски принадлежности, но от година не беше идвал. Отдалече видя извитата опашка от хора. "Ха така!Сега я втасах. Ще падне чакане, за тези мои дръжки за мотики!" Позна свой съселянин.
    – Гоч ...
      278  21 
  • Петък вечер

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Разкази
    „Излизам” – викна той от вратата и потъна в петъчния вечерен мрак. Не се върна. Изчезна. Тя плака безпаметно много. Потъна в униние и затътри живота си напоен с безнадеждно примирение. Една вечер в пощенската кутия намери картичка :
    „Пристигам петък вечерта!”
    Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък ...
      168  13 
  • Огънче

    dominosf (Цвеке Шарено) dominosf
    Проза
    Беше страхотен тип! Още като го видях на спирката и си паднах по него. Мислех да му поискам огънче, но после реших да го оставя той да направи първата крачка. Извадих цигара и защраках със собствената си запалка. Погледът му се плъзна по фигурата ми и се закова върху лицето. Присвитите му очи ме про ...   122 
  • Домашното

    zelena (Силвия  Райчева) zelena
    Проза » Разкази
    Домашното
    Виктор чу вратата на спалнята и придърпа отворения учебник.
    Тръгвам, скъпи. До довечера – изпрати му въздушна целувка и излезе.
    Затвори учебника и въздъхна: Дори не изчака да й отвърна.
    Облече униформата, приготви раницата и тръгна. Възпълничък, Виктор тромаво заслиза по пътя. Не бързаше - ...
      145  11 
  • Бюрокрация

    yserd (Миро Милев) yserd
    Проза » Разкази
    Влиза бай Кольо в общината правни въпроси да решава. Викат му, преди туй, наборите от махалата, да се не опитва, че само съд ще му помогне, и то, и таз не е знайна, ама не слуша, та сложи вехтото палто, тури една шапка и ей го там. Първо минава през портиера на входа - онзи му дума:
    - За какво си? А ...
      96 
  • Времето на убийците

    perperikon (Пер Перикон) perperikon
    Проза » Разкази
    Мръкваше. Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо неподозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Дебнеше в сянката на вратата, наблюдавайки улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Той не ...   201  14 
  • Няма безплатен обяд

    DORA.1 (Тодорка Атанасова) DORA.1
    Проза
    По калдъръмената улица която водеше към полето и разделяше селото на две махали още се стичаха струйки вода от нощния дъжд. Вечерта беше страшна ( небето беше разтворило широко обятията си и сякаш искаше изведнъж да измие всичко и всички. Обърна небесното си корито и го изсипа. Един гръм падна върху ...   88 
  • Злоба

    Галина (Галина Петрова) Галина
    Проза
    Змията подаде глава от своята студена дупка и за пореден път се загледа в гнездото на лястовицата. Години наред тя наблюдаваше живота на прелетната птица, трудолюбието и прецизността при изграждането на гнездото, любовта и грижите по отглеждането на малките, свободолюбието и полета и в небесата. С в ...   96 
  • Причини

    Plevel (Силвия Илиева) Plevel
    Проза » Разкази
    Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, винаги с ...   252  21 
  • Моят сън

    ГалинаПавлова (Галина Павлова) ГалинаПавлова
    Проза » Разкази
    Седнал съм на тухлена стена, висока три - четири метра. До мен седи моят добър приятел Георги. Странно !?
    Преди няоко години Гошо се самоуби, но сега седи до мен и разговаряме. Оглеждам се наоколо. Зад нас е непрогледен мрак, мрак какъвто не бях виждал до сега. Пред нас е светло, като в ообачен ден. ...
      129 
  • Оградата

    Довереница (Дочка Василева) Довереница
    Проза » Разкази
    Най-после мечтата се сбъдна… Оградата е построена. След толкова обещания и напразни очаквания.
    Първо - обещаваше баща ѝ. Дразнеха го хлапетата, които прескачаха изгнилия плет и обираха крушата петровка, уличните котки, които се търкаляха в лехите с пипера, кучето на съседите, което дъвчеше и разнася ...
      249  10  23 
  • Цветя на прозореца

    Alastor (Аластор) Alastor
    Проза » Разкази
    Откакто почина мъжът, ѝ по цял ден стоеше на прозореца. Грижеше се за цветята и гледаше мъжете, които минаваха отдолу. Гледаше ги, мечтаеше си за прекрасния принц, който щеше да мине някой ден, но дните минаваха, мъжете сутрин отиваха на работа, вечер бързаха за кръчмата или да се приберат вкъщи и н ...   143  12 
  • Зимна прелест

    ивай (Ивелин borisov) ивай
    Проза » Приказки и произведения за деца, Други
    Представете си една зимна нощ! На една полянка се сипеше бял пухкав снежец.
    До нея една борова гора,а пък по нея се сипеха бели малки снежинки. В гората се разхождаха малки зайчета. До гората имаше едно селце, покрито със снежец по пътищата и покривите, с пушещите коминчета, с осветени от лампи пъти ...
      68 
  • Сълзи за щастие

    ГалинаПавлова (Галина Павлова) ГалинаПавлова
    Проза » Разкази
    Добряка го по загледа и му рече
    - Виж Рошко, ти беше добро, вярно куче. Пазеше и кокошките и нас, но перлите взеха да намаляват, затова трябва да те убия. Не ми се искаше, но не мога да остана беден. Рошко го погледна жално с тъжни очи, сякаш го разбираше какво се кани да стори и заскимтя. Сведе гла ...
      141 
  • Снежната истина

    ДениТамерова (Даная Ахмедова) ДениТамерова
    Проза » Други
    Слънцето вече беше залязло.Неговите лъчи запоследно галеха сухите земи.Седейки аз до прозореца пишещ поезия,забелязах нещо необичайно навън.Не ми отне никакво време,за да разбера,че валеше сняг.Досега се чудех какво да напиша и ми дойде една идея.Взех една химикалка,взех си листа и измайсторих една ...   84 
  • Паякът

    troia (Катя Иванова) troia
    Проза » Разкази
    Беше толкова черен, че в тъмното все едно не съществуваше. Криеше се в малък, мрачен процеп между скалите и дремеше.
    Чакаше поредната, заблудена плячка да се улови в невидимата му мрежа. Рядко излизаше да покаже тантурестото си тяло. Понякога надничаше от убежището си. Гледаше хипнотизиран любовният ...
      206  18 
  • Гробът на Дядо

    diesto (Danny) diesto
    Проза » Разкази
    Цял живот се скитам по света. Понякога ведно с душата си, друг път само тялом. Живота ми се събира в една раница. Ей тъй, да ми тегне на болния кръст и някак да ме дърпа. Колкото и голям да е товара, крачка назад не сторих. Не обърнах глава. Не подгънах коляно. Не се помолих. Ни на човек, ни на Госп ...   151 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.