ОКОТО
Край прозореца се пързаляха тръни. И освен това, като бодли - порутени къщи, полегнали на хълбок ръждиви комбайни, фургони, дървета, пожълтели храсти и какви ли не още глупости.
- Имаш грешка, Иване!
- Природата има грешка - показах си зъбите аз и отпих от чашата.
- Това го има само в Австралия - поясни той. - Там има и други необикновени, животни, охлюви и птици. Такъв е континента - отдалечен, странен и...
- Знам аз къде го има.
- Знаеш, знаеш, ама...не знаеш. Може ли още две водки?! - размаха той ръкави към сервитьора.
С развени пердета влакът летеше напред и през прозореца му хвърчаха бирени бутилки. Правостоящите в коридора смучеха фасове и вятърът втриваше бръчки в челата им. Край нас във вагон-ресторанта беснееше пъпчива чалга. Нови две водки се люшнаха на масата:
- Това е не-въз-мож-но!
- Аз пък казвам, че е възможно. Кенгурото излезе иззад дърветата и хукна след влака. Не тича, а подскача на два крака...
- Знам аз, че кенгурото не тича, а подскача.
- И това кенгуро подск ...