http://it.youtube.com/watch?v=ug-cuewuQ_8&NR=1

Двете жълти лампички светнаха, чу се писукане и двете портални врати се отвориха навътре и назад. Марко махна с ръка посока камерата, усмихна се широко и седна пред волана.

- Е, Бог с нас! - промълви той и се плъзна бавно по идеално оформената алея, отстрани пробягваха малки пънчета, запълнени с цъфнали, висящи, разноцветни, гирлянди, живи цветя. Огромни храсти, като леки екзотични облаци изпълваха пространството с аромата си, арки от различни дребни розички, украсяваха сводовете на малки, кокетни пейчици. Беседка, обвита с цъфнал в бяло жасмин, и три храста добре оформени и отрупани с едри тъмно червени рози, а нежните им листенца изглеждаха като изваяни от кадифе, стояха като стражи пред входа ѝ. От дясно, между клоните на два сребърни бора и четири високи, стигащи почти до покрива, брезички, с трепкащи зелени листенца беше разположена вилата. Лицевата страна посрещаше с широко стълбище, започващо от самата алея и оградено с перила, които от своя страна, ограждаха широката тераса, намираща се на около1.20м на добре подравнената трева. Малко в ляво имаше двоен портал от масивно, тъмно дърво, а в дясно люлеещ се бамбуковов стол, завит с тънка раирана покривка, която по-късно открих, че е част от пухена подплънка, умело прикрепена отдолу, създаваща комфорт за отпочиващото тяло. Над тази тераса светлееха два еркерни прозореца с размери видимо над два метра. Вторият етаж беше обиколен от също такава тераса, но по-тясна, над всичко това се издигаше трети, мансарден етаж, с три красиви балкончета, в закръглена форма, от които се изливаха потоци мушката, така преливащи в цветовете си и оставаш с убеждението, че наблюдаваш тъкан. Изненадана от перфекционизма, погледнах въпросително Марко и му казах, че аз всичко това мога да го поддържам живо, но не бих могла да придавам тези перфекти форми. Смехът му разсея всичките ми страхове, прегърна ме през раменете и обърна главата ми към беседката.

- Виждаш ли, че около розите е прясно окопано, а новите дантели от бордюрчета около боровете и брезите, виждаш ли колко равна е тревата. За всички растения, момиче, се грижи специалист по парково озеленяване, а черната работа, т.е. окопаването и подреждането на бордюрите е моя грижа. В почивните ми дни и понякога вечер, след работа, когато племенника му ми се обади на строежа, аз идвам тук и си докарвам една прилична сума за джобните ми разходи.

В този момент ми се искаше да го убия. Гледах златните точици, пробляскващи в смеещите му се очи и не знаех да скоча на врата му от щастие или да му зашлевя една звучна плесница, та да помни, че не бива да изцежда силите ми така, до последни възможности, когато е можел да ми спести всички вълнения. Та той, проклетият му дявол, е тук като у дома си, а такава лекция ми дръпна, че аз едва не се отказах да тръгна и сърцето ми още пърхаше като изплашено птиче. Предпочетох да се въздържа от всякакви коментари, но погледът ми му каза достатъчно, което предизвика още по-широка усмивка и още по-дяволити искрици. На входната врата имаше голяма халка от ковано желязо. Той хвана ръката ми и я постави върху халката, стисна пръстите ми и удари три пъти с метала върху дървото, разнесе се глух тътен и след малко се чуха провлечени стъпки. Вратата се отвори и пред мен застана дребничък, слаб, възрастен човек, с меко изражение в очите и опъната, не здрава кожа на лицето със слаб, жълтеникав оттенък, рехави побелели коси, неголям, леко изгърбен нос със заострено връхче. Слабички ръце, подаващи се под мек халат, пристегнат в кръста и бяла тениска, обвиваща тънкия врат с леко отпусната, набръчкана кожа. Усмихна се топло и подаде ръка за поздрав, с едри възлести пръсти, завършващи с добре поддържан маникюр. Аз подадох своята, с жест, общо възприет в средите, в които съм се развивала, но той хвана галантно пръстите ми и се поклони леко над тях. Това не беше целуване на поднесената му дамска ръка, но не беше и здрависване. Беше нещо толкова приятно и ново за мен, че изведнъж всичките ми страхове останаха да се търкалят по зелената трева, а аз прекрачих прага на временния си дом уверена и усмихната. Марко пропусна пред себе си възрастния човек и зае ролята на домакин. Помогна му да се настани на мекия диван, посочи ми дискретно насрещния фотьойл, а той седна на този до домакина. Видях единствено огромната като пространство дневна, на три нива със стълбички нагоре и надолу към съответните нива, ние седяхме на средното. Влизайки, от ляво имаше огромно огледало, икрустирано с красива мозайка от цветни камъни, между които разпознах планински кристал, лазурит, нефрит калцедон и др. полускъпоценни камъни с различни големини от лешникова до големина на яйце, оформящи весело пречупване на светлината, точно срещу входа се намираше друго, също така огромно огледало, с подобна каменна мозайка, като водопад и придаваща усещането, че е продължение на първата. Цялата мека мебел беше от черна кожа и наоколо имаше множество статуетки от тъмно дърво. Не посмях да вдигна погледа и да разгледам останалата част от интериора, вече се надявах да остана по-дълго в този красив дом, щом щях да имам Марко често около себе си. Тихият спокоен глас на възрастния човек, се стелеше успокоително над тази стилна обстановка, Марко имаше много делово изражение, аз ги наблюдавах без да местя погледа си, също толкова сериозна. Разговаряха повече от половин час, след това Марко стана и предложи да разгледаме къщата, да ми обясни някои важни неща, които трябва да помня до утре вечер, когато той отново ще дойде, за да бъде преводач, гуру и евентуално утешител с копринена кърпичка за перлени сълзички. Желанието ми да го перна през устата се засили, но дипломатично се усмихнах и вече влезли в кухнята, ахнах от възхищение, да господарствам в такава кухня. През живота си не съм виждала такива удобства и толкова електронни кухненски уреди за едно домакинство. Спомних си приемите, факт до преди 2 години и си представих сновящите сервитьори и помощник готвачи, доставили и украсяващи поднсяната храна, защото естествено беше немислимо, че тук е приготвяна. Показа ми всички уреди, като накрая приключи, че ще са ми необходими дотолкова, доколкото аз искам нещо, господин Педрос (така се казваше моя шеф) си има готвачка от много години и не би я заменил. Аз ще приготвям сутрин закуската с чай или мляко за него, за мен кафе или каквото искам. Показа ми няколко пакетчета ароматно, скъпо кафе и каза, че тук всичко, което е за ядене и за пиене е и мое. Всичко мога да ползвам без да търся разрешение. Трябва да влизам и и си приготвям за себе си храна, каквато аз харесвам от наличните продукти, каквито има в изобилие. Готвачката доставя всеки ден пресните плодове и всички продукти, вложени в менюто за два дни напред. Аз трябва да му помагам, като го подкрепям, винаги когато ме извика. Трябва да поднасям закускя, обяд, следобедна закуска и вечеря. Да почиствам масата и да поставям съдовете в миялната машина, след което да ги подреждам по местата им. Трябва да се грижа за чистите и изгладени дрехи и спално бельо, като съответно ползвам пералнята и за своите, също и абсолютно всичко намиращо се в този дом. Три пъти в седмицата, т.е. понеделник, сряда и петък идва друга жена, която е с голям опит, защото е от местното население и е наета някога от покойната госпожа, когато е била младо момиче, обучила я е как да поддържа дома и тя познава перфектно своята работа. Аз трябва да следя, обаче да няма пропуски, защото забелязвали, че откакто г-н Педрос е болен, тя се отнесла малко недобросъвестно. Трябва да контролирам и работата на градинаря, т.е. Марко, когато растенията се нуждаят от неговата намеса, и когато специалистът-градинар, помоли за помощта му. В общи линии, задълженията ми бяха ясни и не ми беше необходимо владеенето на езика. Готвачката и чистачката щяли да ме учат как се произнасят думичките, които аз ще си заучавам от речника и ще си вписвам в тефтера, тези, които са ми необходими на първо време, като кухненските прибори и обзавеждане, след това обзавеждането в дневната, наименованието на мъжките дрехи... През тези няколко дни се бях потрудила над кухненските прибори и го изненадах, но над произношението ми на някои думички много се смя, не че неговото беше блестящ, но моетоооо... ха ха ха. И така. Тръгнахме към другите помещения, банята и тоалетната на първия етаж, подминахме другите две нива на дневната, като маловажни в случая, а аз така исках да ги разгледам, но времето е пред мен. Над едното ниво се извиваше спираловидно, но не както тесните неудобни спирали, които съм срещала у нас, а широко около два метра стълбище от пастелно зелен мрамор, с едно почти тройно завиване на спиралата, плавно и неусетно. Намирах се на втория етаж, където имаше красив стар роял и множество врати, около окръжността, оформяща се от стълбището. Радвах се на красотата и наредените в кръг по много интересен начин осветителни тела, за които не можех да си представя как ги поддържаха в идеалната чистота, едва сега забелязах двата климатика, поставени на две срещуположни стени. Марко отвори едната стая и видях голямо помещение с камина, масивен гардероб с дърворезбовани врати, както и огромна спалня от същото дърво. Две меки мокетени пътеки в нежносиньо лежаха на пода и очакваха стъпките на своя стопанин. От дясно беше огромен портал, водещ към терасата, а от ляво, сводесто прозорче и до него друга врата. Отворихме я и видях за първи път джакузи, баня, облепена в черни плочки с няколко зланти канта, голяма черна вана с множество отверстия, душа и батериите на мивката и бидето бяха в много интересни форми в златно. На няколко места трептяха пухкави, черни хавлийки в различни размери, всички с избродираните инициали на семейството. До джакузито беше голям прозорец с изходна врата към терасата, а до нея отвътре имаше красиво зелено цвете с множество дребнички розови цветчета, което на този златно черен фон, стоеше вълшебно. Тук разпускаше след тежкия ден г-н Педрос. Съвършенството на всичко, което видях тук, ме възхити, но и изплаши. Защото, за да се поддържа един дом с традиции в този му вид, не беше достатъчно само да зная езика. Трябваше да се всява респект на поддържащите го, а този болен възрастен мъж желаеше да вижда всичко около себе си както е било до сега, но нямаше силата да поддържа респекта и търсеше точния човек. Аз трябваше да го постигна. Представих си готвачката и чистачката в тяхното достолепие на стари познайници на фамилията, коренни жителки и аз, новата, чуждата и не знаеща езика. Беше немислимо да търся строгостта в мен, трябваше да имам друг подход и още тази нощ ще си съставя плана. Тези жени трябва да ми станат приятелки и всячески трябва да искат да ми помагат, а не аз тях да критикувам. Споделих намеренията си с Марко, той се усмихна и освен: - Ха не съм се заблудил в избора си...

Нито одобри, нито отхвърли. Продължихме да отваряме вратите. Другите помещения бяха по-малки стаи със спални и мебели, отново от тъмна дърворезба, но не така пищни. На срещуположната страна имаше още една голяма баня с биде , тоалетна и голяма вана, мивка с вграден шкаф, много голямо огледало и всички удобства, предполагащи сушене на коси, полагане на кремове... отново различните размери хавлиени кърпи с инициали, всичко в бяло, искрящо снежно бяло, сякаш все още не е ползвано и чака своя първи желаещ да си вземе една топла, ароматна вана. След това помещение беше една чупка в архитектурата на вилата, която отнасяше другите помещения малко настрани и скрити от погледа на изкачващият се по стълбището. Отворихме едната врата и бях изненадана от помещение, голямо почти колкото моята кухня в гарсониерата ми, с три стълби покрай стилажите на трите стени и множество мъжки обувки. Убедена съм, че кварталното ни магазинче за обувки в София нямаше толкова на брой обувки, колкото имаше тук. За различни сезони, за различни случаи, за различни костюми. Спортни, официални, ежедневни. Всички блестящо поддържани и много малко личеше, че са използвани. Побързах да затворя това помещение, защото ми се зави свят от мисълта как живеят хората и колко малко знаем ние, въобразяващи си, че сме живяли. На около 2 метра от тази врата имаше друга, по външност не се различаваха по нищо, но по хитрите пламъчета в очите на Марко започнах да се досещам за какво иде реч. Той мина пред мен, облегна гръб на вратата с ръце зад гърба и нахилен до ушите притисна бравата и хлътна в една спалня, сякаш излизаше от приказките на Шехерезада.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...