Онази черна рокля

27.05.2016 г., 15:08 ч.

Проза

942 1 2

1 мин за четене

Стоя пред теб с черната рокля, която толкова много харесваше. Онази късата и прилепнала, която очертава всяка извивка на тялото ми и скрива всеки ръб на съзнанието ми. Сваляш презрамките една по една, а аз съм тръпнеща едновременно от страх, любопиство и желание..или поне желание да бъда желана, а аз знам,че съм. Знам, че и двамата сме в роля, но не съм сигурна коя е моята, всичко изглежда фалшиво и грешно,но и правилно и единственото реално. Плаха съм, непохватна, дланите ми се потят и се мразя, че съм тук, а твоите ръце са по мен, шепнеш ми мръсотии на ухото и ме караш да се чувствам като една от робините в харема ти, но и същевременно като твоята кралица. Мисля си, че искам да си нежен, но знам, че не за това съм дошла при теб. Дошла съм да ме притиснеш грубо към стената, а това не включва палачинки за закуска. Не и с теб. Роклята ми е вече на пода, задръжките ми все още са в стаята, но коланът ти е в ръцете ми. Хайде давай, превърни фантазиите си в мои спомени, към които после ще се връщам многократно. Ти знаеш как да докосваш всяка фибра в мен с една дума, да ми влизаш под кожата на дълбоко, а после да си тръгваш, сякаш нищо не е било.
Нищо не беше, но беше всичко..

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Escapist (Силвия)

2016-05-28T18:45:22+03:00

" много неща остават неизказани, но усетени и направени...не трябва да четем само редовете, но и около тях и между тях.." Много добре казано.Става въпрос именно за нещо изживяно, но не докрай, с известна художествена измислица. Радвам се, че съм замислила някого, а не е само поредното прочетено.
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-05-28T15:51:34+03:00

Поздравления за творбата, докосва...
Силна е и истинска!
Напомня, че човешките чувства са разноцветни, не само черни и бели..., че са като живота, а някои са и живота...не всичко е такова каквото изглежда, но всичко е такова каквото е, независимо как ще си нарече или ще действа...и много неща остават неизказани, но усетени и направени...не трябва да четем само редовете, но и около тях и между тях...
Много ме замисли, но едва ли мога да споделя и изброя всичко, за което ме замисли...