Онази черна рокля
Стоя пред теб с черната рокля, която толкова много харесваше. Онази късата и прилепнала, която очертава всяка извивка на тялото ми и скрива всеки ръб на съзнанието ми. Сваляш презрамките една по една, а аз съм тръпнеща едновременно от страх, любопиство и желание..или поне желание да бъда желана, а аз знам,че съм. Знам, че и двамата сме в роля, но не съм сигурна коя е моята, всичко изглежда фалшиво и грешно,но и правилно и единственото реално. Плаха съм, непохватна, дланите ми се потят и се мразя, че съм тук, а твоите ръце са по мен, шепнеш ми мръсотии на ухото и ме караш да се чувствам като една от робините в харема ти, но и същевременно като твоята кралица. Мисля си, че искам да си нежен, но знам, че не за това съм дошла при теб. Дошла съм да ме притиснеш грубо към стената, а това не включва палачинки за закуска. Не и с теб. Роклята ми е вече на пода, задръжките ми все още са в стаята, но коланът ти е в ръцете ми. Хайде давай, превърни фантазиите си в мои спомени, към които после ще се връщам многократно. Ти знаеш как да докосваш всяка фибра в мен с една дума, да ми влизаш под кожата на дълбоко, а после да си тръгваш, сякаш нищо не е било.
Нищо не беше, но беше всичко..
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Todos los derechos reservados
