1.05.2011 г., 11:06 ч.

Опитах се да те обичам 

  Проза » Други
892 0 3
2 мин за четене

Опитах се да те обичам. Признавам, че е твърде трудно, твърде болезнено за ранимо сърце като моето. Твърде объркващо и убийствено, но те обикнах. И все още те обичам. Дори болката не успява да убие чувството. Дори самотата не успява да ме накара да те забравя. Дори раните не ме научиха да те мразя. Нищо не може да те изкорени от мен. Нито сълзите, нито тъгата и мрака, нито дните като този. Тази любов е разрушителна. Оставя ме без сила, без енергия. Не ми позволява да дишам нормално, да живея нормално, да обичам нормално. Нищо не е така, както трябва. Всичко е толкова трудно, толкова болезнено и все пак има нещо истинско в целия този хаос. Понякога го чувствам в себе си, сякаш то ме бута и ми казва: '' Давай! Продължавай! Не се отказвай! ''... но понякога го няма, сякаш си убил и последното чувство в мен и съвестта ми ме нарича с лоши имена. ''Глупачка! Какво си мислеше, че ще постигнеш?! Виж в какво се превърна. В развалина... в една голяма развалина '' - крещеше сякаш в очите ми тя. 

Опитах да те обичам, любов единствена. Признавам, че за мен е твърде болезнено. Нищо не остана от мен, обич моя. Дори сърцето ми се разпръсна на хиляди парченца, докато се опитваше да си проправи път към теб. Всичко изгубих, обич моя. Дори от душата ми остана само пепел, докато търсех отговорите на въпросите, които никога не ти зададох. Обикнах те. Твърде трудно е да се изпитват такива силни чувства към теб, когато няма кой да им отвърне. И все още нищо и никой не може да те изтръгне от мен. Вкоренил си се, някъде в дълбините на разпиляното ми сърце. 

Счупена на две. Като кукла вледенявам се сега. Като кукла, без разум, без мисли, без усещания живея сега. Не ми остана нищо, обич моя. Само чувство за вина. Вмъкнах се в живота ти и сякаш го разруших. Вмъкнах се, без предупреждение, без покана, без намек, че искаш да присъствам там. Влезнах в живота ти и поисках теб. Поисках любовта ти, сърцето ти. Поисках този - добрия, разбрания, човека, когото познавах в началото. Който се държеше с мен като с принцеса. Който ми показваше, че знача нещо за него. Човекът, който бе преди. Но сега си някой друг. Някой, чиито очи ме гледат сякаш безразлично. Някой, чиито ръце ме докосват студено. Някой, чието държание към мен се превърна във хлад. 

Поне опитах да те обичам, любов единствена. И те обикнах така, както никога не съм обичала преди. Но е твърде объркано, твърде убийствено, твърде болезнено за сърце, ранимо като моето. Не ми остана нищо, обич моя. Взе ми всичко и го погуби. Но пак към теб вървя. И пак за теб мечтая. И пак не смея да си тръгна. Продължавам в тази любов да се давя. Твърде разрушаваща е, за да се откажа от нея. Поне опитах, обич моя... Аз - Глупачката с големите мечти! 

 

© Лилия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много е красиво, аз съм в същата ситуация и всички ми викат колко е обсебено, но според мен е красиво просто да се радваш и да обичаш човека, независимо от това дали ти отвръща И все пак, пожелавам ти в крайна сметка да ти отвърне, защото от прочетеното сигурно си заслужава
  • Благодаря ти за хубавите думи!
  • Представила си май образа на и- нет сваляча! Но иначе е прекрасно, че можеш да обичаш така всеотдайно и от дъното на душата си! продължавай да обичаш заради самата обич, но най- напред, преди всичко останало си длъжна към себе си- да се съвземеш, да се събереш, да станеш пак едно цяло, за да продължиш да обичаш още по- силно- целия свят! Тогава тази обич ще те извиси до ангелите! Прекрасна изповед! Преживяна и осъзната!
Предложения
: ??:??