22.06.2018 г., 21:22 ч.

Опияняваща любов 2 

  Проза » Разкази
620 0 1
2 мин за четене

В мен пърхаха милиони пеперуди. Обожавах това усещане. Нямах търпение да дойде следващия ден, за да го видя. 
Както винаги той ме чакаше на спирката. Целуна ме  и всичко в мен изтръпна. Взехме си бира от магазина и отидохме на морска гара.  Това се беше превърнало едно от любимите ни места. Вече всичко беше по-различно...допирът, погледите даже и  думите които излизаха от нас звучаха по-различно. 

-Виж, аз те харесвам, даже много. Не искам това между нас да е за седмица или две. И ако ти не си сигурен, че от това може да излезе нещо красиво, то по-добре да не задълбаваме нещата. 

-Аз също те харесвам много и мисля, че това между нас ще продължи повече от седмица или две. -каза ми той. С теб се чувствам добре, искам да прекарваме колкото се може повече време заедно и да се опознаваме постепенно. 

-И аз се чувствам по същия начин. Имам чувството, че мога да говоря с теб с часове, времето минава неусетно.   

Иван ми се усмихна, дръпна ме към себе си и ме целуна. Всичко беше толкова вълшебно. Залезът, шума на вълните...само аз и той. Не исках  този момент да свършва. В прегръдките му беше толкова уютно и спокойно. Навън се заоблачи, наближаваше дъжд. Решихме да тръгваме, но времето ни изпревари. Заваля толкова силно, че се чудехме къде да се скрием. Отидохме под една лодка и се сгушихме, така че да се съберем. Беше забавно, целите бяхме мокри, но това нямаше никакво значение. Мога да кажа, че това беше един от най-романтичните ми моменти. Стояхме под лодката и целувахме капчиците дъжд, които се стичаха по лицата ни.  Иван ме гледаше с весел поглед и докосваше лицето ми нежно. Харесвах красивите му зеленикави очи. Можех да ги гледам цял ден.

 Дъждът намаля и вече можеше да тръгнем. Ставаше късно, а аз трябваше да хвана автобуса. Живеех на 15 километра от града.  Отидохме на спирката, а автобусът беше на светофара и чакаше да светне зелено, за да тръгне. Имах по-малко от минута, за да се насладя на моят чаровник. Прегърнахме се силно... и двамата не искахме този ден да свършва, но се налагаше. Исках да прекарам цялата вечер с него, да го опозная и да се наслаждавам на компанията му.Беше време да се разделим за днес, целунахме се и аз се качих в автобуса.  Вече нямах търпение да дойде следващия ден, за да го видя отново.

© Мария Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз, като героинята ти, нямам търпение, но за да видя продължението.
Предложения
: ??:??