22.06.2018 г., 21:22

Опияняваща любов 2

908 0 1
2 мин за четене

В мен пърхаха милиони пеперуди. Обожавах това усещане. Нямах търпение да дойде следващия ден, за да го видя. 
Както винаги той ме чакаше на спирката. Целуна ме  и всичко в мен изтръпна. Взехме си бира от магазина и отидохме на морска гара.  Това се беше превърнало едно от любимите ни места. Вече всичко беше по-различно...допирът, погледите даже и  думите които излизаха от нас звучаха по-различно. 

-Виж, аз те харесвам, даже много. Не искам това между нас да е за седмица или две. И ако ти не си сигурен, че от това може да излезе нещо красиво, то по-добре да не задълбаваме нещата. 

-Аз също те харесвам много и мисля, че това между нас ще продължи повече от седмица или две. -каза ми той. С теб се чувствам добре, искам да прекарваме колкото се може повече време заедно и да се опознаваме постепенно. 

-И аз се чувствам по същия начин. Имам чувството, че мога да говоря с теб с часове, времето минава неусетно.   

Иван ми се усмихна, дръпна ме към себе си и ме целуна. Всичко беше толкова вълшебно. Залезът, шума на вълните...само аз и той. Не исках  този момент да свършва. В прегръдките му беше толкова уютно и спокойно. Навън се заоблачи, наближаваше дъжд. Решихме да тръгваме, но времето ни изпревари. Заваля толкова силно, че се чудехме къде да се скрием. Отидохме под една лодка и се сгушихме, така че да се съберем. Беше забавно, целите бяхме мокри, но това нямаше никакво значение. Мога да кажа, че това беше един от най-романтичните ми моменти. Стояхме под лодката и целувахме капчиците дъжд, които се стичаха по лицата ни.  Иван ме гледаше с весел поглед и докосваше лицето ми нежно. Харесвах красивите му зеленикави очи. Можех да ги гледам цял ден.

 Дъждът намаля и вече можеше да тръгнем. Ставаше късно, а аз трябваше да хвана автобуса. Живеех на 15 километра от града.  Отидохме на спирката, а автобусът беше на светофара и чакаше да светне зелено, за да тръгне. Имах по-малко от минута, за да се насладя на моят чаровник. Прегърнахме се силно... и двамата не искахме този ден да свършва, но се налагаше. Исках да прекарам цялата вечер с него, да го опозная и да се наслаждавам на компанията му.Беше време да се разделим за днес, целунахме се и аз се качих в автобуса.  Вече нямах търпение да дойде следващия ден, за да го видя отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз, като героинята ти, нямам търпение, но за да видя продължението.

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...