Компютърна

В едно царство, на 13-то ниво, живеел страшен змей. Имал той пет живота, 300% издръжливост и плана на лабиринта. А можел да бъде победен този змей само Cbrl+Alt+ Det.

Тук приказката Еsc.

Който пък не я е разбрал - F1.

Да живее доброто

В едно царство, в едно господарство, скрит на 13-то ниво, защитен от спейс-командоси, извънземни чудовища, воини-киборги и обратен CD-терен, живеел страшен змей. Имал той седем смърти, четиринайсет сърца, 300% издръжливост и плана на лабиринта. А можел да бъде ликвидиран той само с Ctrl+Alt+Del. И много юнаци намерили компютърното си поражение, а страшният змей увеличавал своя форс, все по-трудно ставало придвижването по лабиринта му, все по-малко геймъри се наемали да поемат интерфейса на битката.

Наел се малкият храбър рицар Иванчо. Въоръжил се той с RPG, подсигурил хитър чийпкод и седнал зад компютъра. Още на първото ниво срещнал страшни зверове – пухкави кръвожадни зайчета от планетата Нийтрон. Извадил той лазерния меч, нарязал на филийки пухкавите зайчета и освободил пътя напред. И други страшни врагове го нападнали  по трудния му път към 13-тото победно ниво. Сякъл той с лазерния меч, горял със светлинната пушка, разпръсквал с атомизатора си опасните джуджета от системата Кор, мечетата от Рунтавата мъглявина, аборигените от Потъналия континент, котетата от  Мъркащата планета.

От толкоз много битки получил Halfshot, но с помощта на пленения и убеден да мине на негова страна вълшебник Мерлин Интерлаф, успял да doubleshot и с нови сили поел по благородния път с девиза  „Conquer”.

Най-трудно му било на 12-тото ниво, дето го чакали в засада извънземни чудовища и спейс-командоси. Опитали се те да го въвлекат в друг тип игра, но не се хванал на КУЕСТ-а, а размахал лъчевото оръжие, нафъкал на конфети враговете, доубил оцелелите и минал на 13-то ниво.

А там използвал своята Radar-карта, открил змея, убил го тринайсет пъти и освободил пленените от него същества, които обявил за свои роби.

А после започнал друга игра добрият малък рицар Иванчо, благородният хуманист и любител на всичко живо на този свят.

Тук приказката Esc, който пък не я разбрал – F1

Пепеляшка

Имало едно време една фирма в един холдинг. И в нея работели три секретарки. Но двете смятали, че тая работа е временна, надявали се да станат поне вицепрезидентки – стига да се запознаят с боса, и затова цял ден пиели кафета и клюкарели. А третата била тихо, скромно момиче, което вършело само работата на отдела, дори понякога пускала прахосмукачката и почиствала мокета. Та затова ехидните й колежки я нарекли Пепеляшка.

Един ден президентът на холдинга обявил конкурс за най-добра програма за управление. Заохкали, завайкали се двете секретарки. Пък отишли в специализираната фирма, платили и  получили поръчаното на флашки. А Пепеляшка тихо седнала зад пулта и като на кръстник се помолила на компютъра си да помогне. Направил й той не една, а две програми – великолепни, при това на модерни флашки, блестящи като кристал. Предупредил я при това компютърът да внимава – страшен вирус върлувал в главната база данни, та затова в полунощ да прибере своите флашки. Иначе – ще бъдат унищожени.

Дошъл денят на конкурса. Една след друга падали неодобрените програми, виели се цели анаконди използвана хартия от принтера, файл след файл загивали под недоволството на младия президент и…Изведнъж се появила програмата на скромната секретарка. Очаровано впил поглед в монитора президентът на холдинга, влюбено проследил предлаганата система, радостно обявил, че най-после открил така търсената главна програмистка. Но в този момент ударило полунощ и ужасената Пепеляшка побягнала с флашките. Тичайки по стълбите, тя изпуснала едната и смаяният президент, втурнал се подире й, я прибрал във вътрешния джоб, до сърцето. А на другия ден лично той тръгнал да търси по офисите на холдинга ценната девойка.

От компютър на компютър ходел, клавиатурите им изтрил, за да търси любимата му вече програма, флопитата им скапал да вика тиф след тиф, мишките им разбил да броди от гаид на гаид. Отчаял се по едно време. Но попаднал на компютъра на малката Пепеляшка, сложил флашката и станало чудо. С лекота я приел компютърът, показала се търсената програма, прегърнал президентът Пепеляшка, обявил я за вицепрезидент. После холдингът цъфтял и процъфтявал, фиксингът му летял нагоре, индексът на ценните книжа се реел волно над банките, и всички били щастливи, щастливи – та чак лепнели…

Отново Пепеляшка

Било 11 без пет. Препускали красивите коне, размахвал камшик кочияшът, летяла златната каляска. Пепеляшка бързала за бала, нервно потропвайки с кристална пантофка.

Изведнъж…

Изведнъж нещо изтрещяло, конете се превърнали в плъхове, кочияшът в мишка, златната каляска в огромна тиква.

А Пепеляшка седяла на пътя в парцалива рокличка и продрани чехли…

Някакъв идиот измислил смяната на времето…

Пепеляшко

Имало едно ново време едно момченце. Всички го наричали Пепеляшко, защото лошата мащеха го карала да чисти по цял ден дома, та било потънало в прах и пепел. Един ден местната принцеса обявила вечеринка- соаре-сгледа, на която да избере поредния си жених. Тръгнали радостно доведените синчета към балната зала, а на Пепеляшко наредили да пусне автоматичната пералня и изпере пердетата.

Седнал той и заревал от мъка - и този път нямало да бъде избран за принцесин жених. А следващата викторина била чак след седмица. Чуло се шляпане и сред локвите сълзи нагазил някакъв дядка. Та той се оказал прочутият кръстник на Пепеляшко - добър вълшебник, бил досега на специализация в Америка. И като такъв добряга запитал Пепеляшко какво е най-голямото му желание. Зачервен, момъкът му прошепнал нещо, а вълшебникът възкликнал:

- Аааа, добре, но най-напред трябва да се ожениш за принцесата! Та затова трябва да отидеш на бала. Искаш ли костюм на банкер?

 Размахал пръчица и мигновено Пепеляшко се оказал в раирано одеяние. Изругал магьосникът, пак махнал и го облякъл в изящен черен костюм.

- Така - рекъл той - сега си готов за шоуто. И внимавай - точно в дванадесет главата ти ще стане на зряла тиква, та побързай. И компенсаторките ти, и приватизационните ти бонове ще станат на парченца хартия. Затова плати комуто каквото трябва преди дванадесетия час!

А сетне се сетил:

- Абе аз нали бях добър вълшебник? Затова - ето ти депутатска карта, гарнирана с пост в директорски борд, украсена с реституиран имот в полите на Витоша, подправена с приватизирано предприятие от твойто РМД. Ха сега върви - принцесата и да не  е твоя, царството вече си получил.

Вълшебна

И скочил от дървото разбойникът, махнал с ръце, казал вълшебната думичка комуто трябвало и се превърнал в Иван Глупака, тоест в Хитър Петър, тоест в Хари Потър, тоест в принца, тоест в най-малкия брат, тоест в мирен бизнесмен.

И заживял той от добре по-добре, при това не с обикновен паспорт, а фалшив, но международен…

Първа приказка за джунглата

Маугли хванал неочаквано СПИН…

И цялата джунгла трепери сега – защото той тича между дърветата, спира всеки срещнат и по навик крещи:”Ние сме една кръв – аз и ти!”…

Втора приказка за джунглата

Маугли отново спира всеки в джунглата и му говори:

”Оооо, как ми се иска да пея, да танцувам, да прегръщам. Целия свят да прегръщам. И дърветата, и цветята, и слънцето, и момичетата…

Оооо, кажи ми – това любов ли е? Любов ли е? Или пак онези маймуни от бандарлог са прекалили с гъбите в чая, а?”.

Полицейска приказка

Казват, че полицейските кучета така са свикнали да търсят наркотици, че изпадат в абстиненция, ако навреме не ги извеждат на акция…

Гъливерова

Дълго, дълго помнели лилипутите Гъливер – особено, след като той изкарал там дизентерия…

Омагьосана

В едно царство живял един пъргав в някои отношения заек.

Имал той 333 синове. Решили те да се оженят. Тръгнали, намерили си зайкини, оженили се.

А после се появили децата, както си е по природния закон. И децата им пораснали, пък решили и те да се оженят.

И техните... и техните... и техните...

И не се свършвал този все по-голям омагьосан кръг…

Нова Червена шапчица

И така - един ден вълкът пак тръгнал да яде бабата и Червената шапчица. Не че бил такъв кретен и налитал на бабешко - ако е въпросът, той не понасял и месото от дядото на стария  вол, дето в магазина продавали за телешко, но...

Абе, бил на щат, пък трябвало икономии, задавали се съкращения - изобщо, позната ситуация…

И за това тръгнал той да дъвче пустата му жилава баба. И да прилъгва Червената шапчица, че разговаря с дърта, едва вегетираща пенсионерка, докато я подготви морално да закусят заедно. В различни роли.

Е, първата част от плана била лесна - влязъл в къщата и преглътнал със зор бабата, прокарвайки я с два литра светло, поръсвайки я с вносни подправки и поливайки я,  за да омекне, със сочен кетчуп.

А сетне седнал пред огледалото, дето овехтялата кокона още пазела като средство за самолъгане и се заел с ремонта на фасадата си.

Китосвал, мазал, боядисвал, червосвал, белосвал... додето си рекъл, че станал анджък бабе. И се проснал на кревата - персон и половина (бабата брояла дядото за половин човек, ама той вече бил щастлив далече от нея в облаците). Та в тоя момент се звъннало по домофона и Червената шапчица се изтърсила овреме. Била, значи типична пубертетка - с червено шапе, тип бейзболка, върху офъканата по рапърско-пънкарска мода коса, със стърчащи бодро бодли, укрепвани от як лак, с ярки кичури, боядисани като овехтяла ограда.

Влязла и зърнала вълка-баба – зяпнала му зъбатата уста,  стърчащите уши, увисналите гащи, прикриващи рунтавата опашка, чорлавата козина, оплетена с трева и слама (даже едно семейство лалугери било се настанило из лабиринта)...

Ама тогава Червената шапчица, направо зяпнала... Замигала... Даже замърдала уши. От възторг. Шашната. Очарована. Покорена. Естетически обогатена.

И рекла:

-        Леле, бабет, страшен пънк си! Тайфата направо ще се побърка като те види! А я кажи как се направи такава готина, а?