Осмисляне на живота
Роди се. Учи. Започна работа. Ожени се. Родиха се децата…
И внезапно животът загуби смисъл. Децата заминаха, жената се разведе, демокрацията изяде работата, приятелите се пръснаха – кой по чужбина, кой в крайградския парк…
Изобщо – къкрене в проблемите…
Нямаше смисъл да живее. Реши да се обеси.
Върза въжето на абажура, метна примката, качи се на стола…
И внезапно зърна нещо бляскащо върху гардероба. Заинтригува се за последно – това пък какво е?
Премести стола, вдигна ръка и набара бутилка. Пълна с домашна ракия. Сети се, че преди години братовчед му я донесе, а жената я прибра. За гости, няма да я хаби за него, я…
Взе бутилката, слезе от стола, хвърли въжето в ъгъла на стаята.
Излезе на балкона. Запали цигара. Отвори бутилката и я надигна. Як гълток…
Животът вече придобиваше смисъл…
хххх
А един ден срещна на улицата стар приятел. Почти забравен.
Заприказваха се, изля му проблемите си. А оня го покани да работи във фирмата му. Оказа се, че забогатял, имал процъфтяващ бизнес, добре печелел – та за един приятел ли няма да се погрижи…
И започна работа. Най-важната и отговорна част – всеки ден получаваше от шефа, неговия приятел, чек. Отиваше в банката, теглеше пари, занасяше ги. А босът веднага му даваше сто долара от донесеното…
Затъгува, мрачен се носеше против вятъра, вкиснат като миналогодишна туршия отговаряше на поздравите на новите си подчинени…
И как не – сам ходеше до банката, а се налагаше да дели парите с друг човек…
хххх
Един ден в кръчмата го заприказва непознат. Сладкодумен, омайващ с приказките си, сипещ лаф след лаф…
Накрая непознатият призна – Сатаната. И му предложи да купи душата му за солидна сума.
Даже не се замисли. Приемлива сделка беше, хубави пари се задаваха.
Подписа договора с кръв. И се замисли. Абе, сделката добра, ползата ясна… Но… Къде е далаверата на оня? Току-такахубави пари за гнила стока не се хвърлят…
Каня отново на понеделнишки коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тежките моменти искат силна ракия! Тъжно!
-
Винаги съм вярвал, че алкохолът помага при вземането на трудни решения. Поздрави !
-
Ние често стигаме до крайности. Едната ще ни спаси живота, другата ще обезцени подаръците от съдбата и ще провокира алчността ни. Такива сме си - едни малки човечета, с его, приличащо на издуващ се балон 🎈!
Беше ми приятно да прочета и да помисля над предложения текст.
Благодаря ти, Георги!😄 -
Благодаря, Красе!
-
Е, затова казвам- не го търси смисъла, той сам си идва .. Творецът е създал душата му за чудо и приказ, но трудно би оценил невидимото, виж в парите е по-лесно да се повярва..
-
Благодаря, Петре!
-
Добре, че не се е двуумил с ракията,... иначе винаги можеш да се обесиш стига да е здраво въжето де,.. да не е маде ин шина
-
Благодаря, Скитнице, Надя!
-
Тъкмо реших, че трябва да се пропия ииии оказа се, че е безсмислено. От такива като мен Рогатият бяга.
-
Интересно! Навежда на мисли...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
