Остарява, но отказва да порасне...
2 мин за четене
Тя беше малко момиченце, изпълнено с хиляди мечти... мечтаеше да не бъде като тях, нейните родители... Всяка вечер виждаше разкървавеното лице на майка си и пияния си баща. Понякога понасяше ударите вместо нея... беше и писнало, искаше ново семейство, искаше да не се бе раждала... Направи два опита за самоубийство... но оцеля. Държавата осъди гадния и баща, но дори това не можа да отмие болката в сърцето и. Отгледа братята си като свои деца, тя нямаше детство... поглеждайки се в огледалото, виждаше едни угаснали сини очи... От нехайството на майка, тя загуби любимото си братче... целуваше студеното му телце и се питаше... Защо той , а не аз... Преживя го... Преживя и изнасилването... Преживя и двумесечния престой в болницата. Преживя и навечерието на 1994 година сама в болничната стая, защото просто нямаше къде да отиде... Колко много преживя това малко момиче и не се отказа, мечтаеше все още, имаше останали мечти... На 15 срещна него... Обичаше го повече от всичко на света и той така и казваше... дойде време и момчето влезе в казармата, тя му обеща, че ще го чака и спази обещанието си... Започна работа, за да може да осигурява и него, и себе си... Беше само на 17, но се бореше с всичко и всички. Мина време, момчето излезе от казармата, но се беше променил. Тя го обичаше... както и преди, дори повече, а той успя да разбие сърцето и на хиляди парченца с постъпката, наречена изневяра... Нито сълзите и го спряха да си отиде от нея... нито тригодишната им любов... И оттогава тя заключи сърцето си, обви се в лед, превърна се в машина. Следващите мъже в живота и не означаваха нищо за нея, мачкаше и газеше дори и тези, които и казваха, че я обичат. Навърши 20 години и се омъжи... не по любов, а на инат... Поредната грешка в живота и... Забременя от първата вечер, бебето се роди в седмия месец, недоносено... Докторите и казаха, че няма надежда, но напук на всичко, бебето и оживя... Взе си го на един месец от болницата, беше най-добрата майка на света, даде на детето цялата любов, която беше заровила някъде там, в себе си... Бракът и не вървеше, но тя не се отказа, продължи напред, роди още две деца... Децата пораснаха, а тя чувстваше, че и липсва нещо... Може би любов, тази любов... от която ти настръхва кожата, която те кара да се чувстваш жив... Дали я е намерила... Мисля, че Да. ... Това е историята на момичето Остаряващо, но отказващо да порасне...
_________________
Да ОбичАш Е сЪщО КаТо ПеСеН Да ПеЕш, Но НяМа ПеСеН БеЗ КраЙ...
_________________
Да ОбичАш Е сЪщО КаТо ПеСеН Да ПеЕш, Но НяМа ПеСеН БеЗ КраЙ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиана Илиева Всички права запазени
