Тя беше малко момиченце, изпълнено с хиляди мечти... мечтаеше да не бъде като тях, нейните родители... Всяка вечер виждаше разкървавеното лице на майка си и пияния си баща. Понякога понасяше ударите вместо нея... беше и писнало, искаше ново семейство, искаше да не се бе раждала... Направи два опита за самоубийство... но оцеля. Държавата осъди гадния и баща, но дори това не можа да отмие болката в сърцето и. Отгледа братята си като свои деца, тя нямаше детство... поглеждайки се в огледалото, виждаше едни угаснали сини очи... От нехайството на майка, тя загуби любимото си братче... целуваше студеното му телце и се питаше... Защо той , а не аз... Преживя го... Преживя и изнасилването... Преживя и двумесечния престой в болницата. Преживя и навечерието на 1994 година сама в болничната стая, защото просто нямаше къде да отиде... Колко много преживя това малко момиче и не се отказа, мечтаеше все още, имаше останали мечти... На 15 срещна него... Обичаше го повече от всичко на света и той така ...