От деня - 40.
Прибирам се от работа.
Уморен.
На автопилот.
Веднъж така се сблъсках с един човек. Измърморихме извинения – пък видях, че е приятел.
И той така – с отворени очи, но по джипиеса в главата се прибира от работа.
Та, вървя си аз кротко по тротоара, никому нищо лошо не правя…
А една кола се възкачи през бордюра и напира насреща ми.
Ръмжи даже!
Зад кормилото немного млада дама дори ми маха възмутено с ръка – махай се, бе идиот, не виждаш ли, че паркирам!
Пък аз спрях и се загледах с интерес към наглия автомобилизиран инсект.
Ръкомаха, даже тръгна да отваря прозорчето.
Да ми се скара, изглежда.
А аз стоя. На метър пред ръмжащото тенеке. Върху тротоара…
И – не се извинявам, мисля, че ще ме разберете – най-невъзпитано показах среден пръст.
На дамата!
Дето напира да ме смачка.
Дръпна на заден, на заден, на заден и… паркира на десетина метра встрани.
Където има специална площ. Заета от две коли – но с място за още поне пет.
Слиза, а аз продължавам пътя си покрай нея.
И ми вика: „Ама защо не ме разберете – искам да паркирам?!”.
Казвам й: „Не ме интересува изобщо Вашето желание! Защо трябва да Ви разбирам?”
И наистина – защо трябва да проявявам разбиране към мераците на някого, решил, че газенето през правилата и моите интереси е нормално?
„Разберете ме” – казват.
А аз съм по-кратък: „Разберете!”.
Липсата на местоимението е показателна.
И, въпреки всички съвети да си кютя, продължавам да съм последователен в защита на правата си. Колкото са останали.
До Младежкия дом паркираше един кривоглед. Предполагам затова слагаше колата по диагонал – заема поне две места за коли. Плюс целия тротоар.
Казвам „паркираше” в минало време.
Щото минал веднъж някой с ключове.
Край! Паркира по правилата.
Ама защо, а?
Вчера пък гледам – до едно магазинче спрял автомобил – задницата почти до стълба, няма къде да се мине.
Гадно се изплюх върху предното стъкло.
А оня вътре – да, там си седеше шофьорът – не помръдна.
Дали набързо прецени, че не е в изгодна позиция?
И, ако викне полиция, няма да е баш по желанията му?
Замълча си, а аз спокойно продължих.
Инат!
И се чудя – дали съм простак, дето не ще „да разбере” хората?
Или просто гражданин, комуто е писнало да го правят на парцал и взема в свои ръце подреждането на живота си – поне около себе си?
Може да ви заинтересува - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Генек, нещата трябва да се решават кардинално, а не временно. Тя ще си купи друга кола, а ти ще плюеш, докато ти пресъхне устата... Сложи му една глоба от 1000 лева, спри му ги от дохода, ако има такъв и когато, и какъвто има и той пак да се прави на простак, щом му е готино. Но ако наистина няма осигурени достатъчно места за паркиране или колите са повече от определеното пространство за тях, това е проблем на инфраструктурата и трябват конструктивни решения, а не "възпламеняващи" новини. И ако няма такива решения, неиздържалите ще се увеличават. Сигурно съм "офф" от ситуацията, но аз така го виждам .
-
Благодаря, Красе!
Имаше една журналистка, чиято кола палиха два пъти. И втория път обърнах вничание на снимкити - колата паркирана върху пешеходна пътека, наполовина върху тротоара.
Неправилно е, обаче явно някой не е издържал... -
- Скъпи, би ли погледнал дали не съм паркирала доста далеч от тротоара?- От левия или десния?- Някои неща, Генек са до можене, други до бит и съзнание, трети до възпитание и култура,... а като стана въпрос за "разбиране", разбирам те, но кривогледият човек със сигурност не те е разбрал. Поздравявам те за острото перо!
-
Благодаря, Младене!
-
Простотия е да се отстъпва на простака, когато той настъпва безогледно. Добре фиксираш проблема, Георги.
...И за следващия път помисли за още по-силно действащи средства! -
Благодаря, Мариана, Розали, адаш!
За кучето. И аз, и жена ми ходим с торбички в джоба. Навик. Дори без него, все ги вземаме. -
Как беше - те го плюят, а той мисли, че дъжд вали...
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ясно е кога и кои...
А проблемът за паркирането в ръците на шофьорите - протести, искания, ако щеш и неподчинение. Принуждаване на властта да си върши работата.
Само че шофьорите са страхливци и предпочитат конфликти с пешеходците, вместо с властта.