Високо над нея изпърхаха гълъби. Беше се унесла и сега спеше в същата свита поза няколко часа поред приличаше на малък вързоп, захвърлен в ъгъла.
Мъжът, който стигна до нея, не проговори. Беше едър и силен, просто се наведе и я вдигна на ръце. Тя изхлипа в съня си и се сгуши, опряла глава на рамото му. Изглеждаше толкова крехка и ранима. Дрехите й бяха мръсни и окъсани, лицето-посинено и издрано.
Мъжът бе единият от пазачите на Марица той прекрачи през боклуците, нахвърляни наоколо и я понесе нанякъде. Улиците бяха пусти, но въпреки това той избираше пътя си внимателно. Като стигна къщата на Джамал, бутна с рамо разбитата врата и я внесе вътре. Стъпките му глухо отекнаха по плочите, с които бе покрит пода, през счупения прозорец струеше лъч светлина и прашинките застиваха в него. отнесе я в една от вътрешните стаи, където бе запален малък огън. Старата вещица седеше пред него, смесвайки нещо в разни съдове. Другият й пазач се напрегна, готов за удар, когато вратата се отвори. Марица съ ...