Скъпи хора от 21-ви век,
Как сте? Честно казано, малко ми е трудно да пиша до вас сега. Толкова много неща искам да ви кажа, а ме е страх, че няма да ви споделя нищо. А и вие тези години сте толкова заети, че се чудя дали дори ще отделите време да прочетете писмото ми. Въпреки това ще продължа. Ще се опитам.
Много искам да разбера нещо повече за вас – как живеете, какво правите, за какво се борите. Вие отдавна сте ни забравили, но ние ви помним!
Минали са повече от хиляда години, откакто живях на Земята, и сега, докато гледам от Рая към вас, намирам големи разлики. В миналото се грижехме за земята си, защото се хранихме от нея. Родителите ми отдадоха целия си живот на земята и нейните плодове. Тя ги възнагради богато, но това не беше достатъчно, за да живеем добре. Накрая майка ми и баща ми си отидоха в мизерия и оставиха работата на децата си. Макар тежкия труд по цял ден, ние не се оплаквахме, защото знаехме, че земята ни е нужна, за да живеем.
Сега вие не се грижите за планетата. Тя ...