Отива си лятото
Тръгва си лятото, къдрокосо и босо, с житени плитки, с торбичка с шевици през рамо, пълна с ябълки златни и песен на птички, с билки уханни. Тръгва си лятото, а от торбичката пада на пътя му кълбо пъстро и нишката се разплита...търкулва се надолу по хълма, но една шипка го спира. Отива си лятото... С поглед обгръща земята ни пъстра. И ведра усмивка на лицето се пръска, а после с глас на звънчета отеква далече твърдо изречено - аз пак ще се върна! Гората подема го - пак ще се върне... Полето приглася - то пак ще се върне... И ручеят бистър звъни и не спира - ще се върне пак, пак ще се върне....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Данова Всички права запазени
.
