22.02.2012 г., 23:28 ч.

Отиващият си живот 

  Проза » Други
398 0 0
1 мин за четене

Отиващият си живот

   Тъмна беше нощта. Уличните лампи леко блещукаха. По тихите улици се чуваха стъпки. Бавно приближаваха. Под светлината на лампата се появи фигура. Лекият вятър галеше лицето ù а червената ù коса леко се вееше. Въздишка се чу. Младата девойка беше отегчена. Седна на една пейка и зачака.

   Така стоя дълго време, но нито един човек не мина. Последва втора въздишка. Отегчението нарастваше с всяка изминала минута. Виждаше се ясно в нейния  поглед. Животът, който тя живееше, беше скучен, а скуката я  убиваше. След малко тя стана и и продължи по пътя си.

    След около час тя стигна до един парк. Легна на земята. Така тя прегръщаше живота и смъртта. От устата ù излязоха тъжни думи. В този момент тя си взимаше последно сбогом със света. По бузата ù се стече една сълза, но не сълза от  мъка или тъга, а от радост. Животът ù беше един ад. Ръката ù трепереше. Силата и решителността, които ù трябваха, в момента липсваха. Леко прокара ръката си в джоба и изкара едно шишенце. Присви очите си и изпи съдържанието. "Сбогом на всички и съжалявам за грижите, които ви създадох. Животът ми свърши, но вашият тепърва започва."

   На сутринта по новините съобщиха за тежко болно момиче, извършило самоубийство.

© Мария Желязкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??