Откровено разсъблечена Част 1: Суета
Суетата ми дръзко потропва на високите си токчета. Целува страстно отражението си по витрините. После замира, почти в транс, усетила внезапно топлите му устни върху челото си. Той е вятърът, прегърнал есенните листа в хладна феерия. Той е истината, проблясваща в очите ми след първата сълза. Той е топлината, разляла се по тялото ми от горещата целувка.
Той е всичко.
Той е навсякъде.
Аз съм само отражение. От два до пет съм слънчева, от шест до три съм себе си. И винаги толкова негова. Винаги стихнала. Винаги немощна под силата на крилете му. Той е ангел. Аз съм само величието на една кратка любов, изгубена в чуждата песен. Разтварям се и се възраждам като феникс, изтлял в представите за една наивна емоция. Така ми харесва.
Кафето също е хубаво. Силно и ароматично. След минута ще отпия бавно и ненаситните ми устни ще целунат хладния, изкуствен порцелан. Дежурно ще преглътна и с усмивка ще се вместя в кошницата със спомени, която нося със себе си дявол знае от колко години.
Тук ме целуваш.
Там те обичам.
Някъде по средата се караме, но за малко.
И всичко започва отначало. Суетата ми отново потропва на високите си токчета, а косите ми летят по улицата, подобно влюбени минзухари. Ще премълча кошмарите си и ще кимна за поздрав на някой манекен от витрините.
Замислям се.
Кога за последно бях манекен от витрина...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
