Не знам как да започна. Тъжно ми е. Много ми е тъжно и празно, и болно... Имам за какво да пиша, имам и готови стихове, но някак нямам желание. Струва ми се, че всичко се срутва над главата ми и не мога да изляза от руините. Щом подам малко глава - нови срутвания се подават. Аз ли не мога да се справям с живота както трябва или просто такава ми е съдбата? Слушам Шопен, а и сякаш някой ми раздира сърцето с нож. Иска ми се да избягам някъде, но къде? Аз съм акушерка, но работя точно за 250 лв., от които изплащам заем. За какви мечти мога да говоря?
А идва пролет!
Сърцето ме боли, боли...