Откровено за мен

janna.53 (Снежана Кръстанова-Иванова)
49 737

Feb 24, 2008, 7:44 PM

Prose

1132 0 1

Не знам как да започна. Тъжно ми е. Много ми е тъжно и празно, и болно... Имам за какво да пиша, имам и готови стихове, но някак нямам желание. Струва ми се, че всичко се срутва над главата ми и не мога да изляза от руините. Щом подам малко глава - нови срутвания се подават. Аз ли не мога да се справям с живота както трябва или просто такава ми е съдбата? Слушам Шопен, а и сякаш някой ми раздира сърцето с нож. Иска ми се да избягам някъде, но къде? Аз съм акушерка, но работя точно за 250 лв., от които изплащам заем. За какви мечти мога да говоря?

А идва пролет!

Сърцето ме боли, боли...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Dead`Silence (Мария Аббас)

2008-06-08T15:26:54+03:00

Не е така. Ти си жена-стъпила здраво на краката си. Можеш да се справяш с живота си. Нищо не е породено от "съдбата". Ти си тази, която трябва да избере как да живееш своя живот! Всеки човек има своите лоши моменти. В мигове не безсилие по принцип се сещам за онази молитва, която ме успокоява : " Дай ми сила да променя това, което мога да променя; дай ми търпение да приема това, което не мога да променя и дай ми мъдрост винаги да мога да правя разлика между двете".
Можеш да говориш за онези мечти вътре в сърцето ти! Вътре в теб! ПОгледни от хубавата страна на нещата. Радвай се, че дишаш. Радвай се, че когато ставаш сутрин можеш да усетиш слънчевите лъчи!
С много обич, Мария!