Току-що се погледнах в огледалото и не харесах това, което видях – тъмна коса, вързана на опашка с бял ластик, нацупена физиономия, уж изразителни очи, плътни зачервени устни, полу-чип нос. Жълто-зелена блуза с надпис “Don’t think of it as losing, think of it as getting beat by a Girl” . Да бе, мечтая си. Отидох на интервю за работа, където тактично ме отрязаха. Отново. За какво ми беше да напускам старата си работа? О, момент, бях решила, че не мога повече да понасям атмосферата на силни разреден интелект в редакцията на списанието. И си вярвах, че светът е мой.
Съобщение до мене си: не си вярвай прекалено.
Три месеца си търся работа, спестяванията ми бавно и сигурно се стопяват. От време на време ме публикуват тук-там и получавам някакви дребни хонорари, но те не стигат. Няма да искам пари от родителите си, стигат им техните грижи. Вече съм голямо момиче. Ще се справя сама, да бе.
Поглеждам отново в огледалото. И се виждам в първи клас. Теодора скочи отгоре ми. Беше едро момиченце, а ...