Отражения (Из "Откровено за лудостта")
Пристанах на отражението ти в очите ми… както залезът пристава на хоризонта. Бавно прикрих смелостта си зад искреност… за да прекрача отвъд… за да ме последваш…
Вдишвам те заедно с капките по челото ти, солени са и напомнят вина… не я допускам, има време да й се отдам, защото сега съм Ти. Вдишвам те, дълбоко и безостатъчно... и задържам!
Колко дълго ще издържиш в дъха ми?
Преди изгревът имаше друга обвивка. Пареща! Тогава не исках да се събуждам. Дълго тълкувах отражението му върху дланите си и обгръщах пурпура с надежда, че утрото ще бъде зависимо… от мен. Преди се сливах с жадните лъчи на светлината и блудствах с мечтите ти… После посипвах тъгата си върху струните и тишината се пречупваше във вятъра зад прозореца ми… Удряше ме… болеше…боли… Малки парченца любов барабаняха по покрива и се сливаха с крясъка на загубило се в тъмното откровение. Преди те търсех… и сега те търся… в очите си…като дихание, което не искам да издишам, защото утре ще прелееш по нечия друга зависимост… ще си тръгнеш и аз ще си тръгна… от мен.
Утре ще се смеем в огледалото и ще градим живота си в отраженията… Утре изгревът ще посее надежда и ще танцува с вълните… после ще покълне вина, но има време да й се отдам…
Тази нощ ще моделирам скръбта си с ръцете ти, ще те татуирам по себе си като слънчева ласка, а по стените ще припяват образи, стаили суетата ми. Отдавна съм затапила страховете си, а Ти… заглъхнал си в гърлото ми като песен… крещя те и те мълча… Защото вечер изливам страстта си по пръстите, прикривам очите си, за да не те видят там и аз да не те видя…
Защото винаги изтичаш бавно по страните ми, но не те бърша… оставям те да попиеш в леглото ми… за да те сънувам…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
