Пристанах на отражението ти в очите ми… както залезът пристава на хоризонта. Бавно прикрих смелостта си зад искреност… за да прекрача отвъд… за да ме последваш…
Вдишвам те заедно с капките по челото ти, солени са и напомнят вина… не я допускам, има време да й се отдам, защото сега съм Ти. Вдишвам те, дълбоко и безостатъчно... и задържам!
Колко дълго ще издържиш в дъха ми?
Преди изгревът имаше друга обвивка. Пареща! Тогава не исках да се събуждам. Дълго тълкувах отражението му върху дланите си и обгръщах пурпура с надежда, че утрото ще бъде зависимо… от мен. Преди се сливах с жадните лъчи на светлината и блудствах с мечтите ти… После посипвах тъгата си върху струните и тишината се пречупваше във вятъра зад прозореца ми… Удряше ме… болеше…боли… Малки парченца любов барабаняха по покрива и се сливаха с крясъка на загубило се в тъмното откровение. Преди те търсех… и сега те търся… в очите си…като дихание, което не искам да издишам, защото утре ще прелееш по нечия друга зависимост… ще си тр ...