18.01.2009 г., 9:16 ч.

Падението на сутеньора - глава пета и шеста 

  Проза » Повести и романи
1380 0 4
10 мин за четене

Глава пета

 

Събираха се обикновено около осем вечерта в Лоби бара. Сядаха, запалваха цигари, поръчваха питиета и чакаха да им се обадят за работа. Момичетата никога не ходеха да се предлагат сами, това беше под достойнството им. Обикновено още при регистрирането си в хотела, гостът питаше пиколото или охраната къде може да си намери момиче, или ако му хрумнеше по-късно, звънваше на рецепцията. Разбира се, нищо не беше безвъзмездно и за посредничеството също се плащаше.

Тази вечер започна с проблеми. Пепа - най-възрастната, веднага започна да му досажда с молба за пари. Наема платила, на лекар ходила... Само за да се отърве от нея, и бутна двайсетачка - после щеше да си ги удържи.

Пепа беше на четиридесет и пет години, но не и личеше. Все още хващаше око, макар че коса, мигли, почти всичко и беше изкуствено. Но пък имаше тяло - един път - не личеше, че е износила и родила две деца. Двете и дъщери - на 18 и на 22 години, и те бяха проститутки, но се бяха запилели по чужбина - в Белгия ли бяха, в Холандия ли, Симеон не помнеше. И двете бяха заченати по време на работа, от клиенти, а тя упорито твърдеше, че знае кой е бащата на всяка от тях. Пепа беше проститутка от старата школа. Десетки пъти я бяха арестували, бяха я интернирали дори по бай Тошово време, но не успяха да я вкарат в пътя. Тя си беше такава, не се срамуваше от това, че е проститутка, за нея това си беше професия като всяка друга. Работеше, получаваше пари за това и толкова.

Постепенно момичетата се пръснаха, качиха се по стаите, а Симеон си седеше, пиеше си водката и чукаше лафче със сервитьорките. По едно време се върна Наташа. Беше ядосана.

- Идиот! - ругаеше тя. - Бляд! Гадина!

- Сядай, Наташа! Какво стана?

- Оня тъпанар, представяш ли си, не искал с презерватив! Казвам му, че не може, а той се опита насила. Не ми минават тия! Пък скръндза - едно питие не почерпи даже!

Наташа беше рускиня и беше може би най-красивата измежду всички момичета. Руса коса, сини очи, бяло лице и прекрасно тяло с пищни гърди. Симеон знаеше историята и. Била на тринайсет години, от малко градче, забутано някъде на майната си в Русия. Изнасилили я трима хулигани от града, а тя не посмяла да се оплаче на никого - баща и бил много строг, не си поплювал и знаела, че като нищо ще я обвини, че тя е виновна. Премълчала, а ония, окуражени, че им се е разминало, я причакали една вечер след училище и го направили отново. Този път дори и харесало, някак си като знаела какво ще последва и била подготвена, като че ли не било чак толкова страшно. И малко по малко, минала през леглата на почти всички мъже от града. Отначало не взимала пари, но те сами и давали - кой подаръче, кой някоя рубла...Баща и започнал да подочува някои неща, сблъсъкът изглеждал неизбежен, добре че междувременно навършила осемнадесет и заминала за Москва - уж да учи за детска учителка, а всъщност вече наистина започнала да работи като проститутка. Другите момичета твърдяха, че Наташа е нимфоманка - тя никога не отказваше работа и не се гнусеше дори от най-миризливите и нечистоплътни клиенти - и такива имаше. Лошото и беше само, че много пиеше, а като се напиеше не ставаше за работа, затова Симеон буквално и броеше питиетата.

- Мони, поръчай ми една водка!

- Пак ли? Нали преди да се качиш горе удари една?

- Само една малка, моля те! Много ме ядоса този простак!

След малко слязоха и Таня и Оля. Те пък бяха украинки. Поседяха малко, после отново отидоха да работят. Тази вечер работата вървеше. Мобилният му звънна - беше един от Шефовете.

- Мони, утре пристига Венета - новото момиче. Виж там, намери и временно квартира, пък после сама да се оправя.

- Откъде е?

- Еба ли му мамата, някакво забутано село беше, май в Плевенско. Избягала от къщи.

- На колко години е?

- Почти на осемнайсет, ама виж там, бутни нещо на ченгетата да си траят... И я предупреди да внимава да няма изцепки, че на нищо ще я направя, ако ни докара проблеми!...

- Ще се оправим, няма страшно!

- И още нещо, утре вечер ще имаме малко събиране, прати три-четири от момичетата, че ще имам гости от София.

- Тук ще останат много малко, ако ги вземеш за цялата нощ. Ако се отвори работа...

- Пусни новата да бачка, тъкмо да се учи... Прати ми Таня, Оля и Наташа, не, Наташа не я искам, много започна да пие, дръж я по-изкъсо! Нина ми прати. А пък новичката ще ми я пратиш другия път, като се поошлайфа малко.

За шефовете, разбира се, както и за Симеон, услугите бяха безплатни. Мразеше да се занимава с хлапета като новата, настръхваше му косата, като чуеше за непълнолетни. Разбира се, буташе на ченгетата и те си мълчаха, но веднъж едни родители сами успяха да открият блудната си дъщеря и такъв грандиозен скандал спретнаха в самото фоайе на хотела - не ти е работа. Разбра се с Наташа да вземе новата при себе си за две-три нощи, а утре щеше да звънне на някои познати или да прегледа обявите - все щеше да намери някоя гарсониера.

 

 

Глава шеста

 

Баща му и майка му вече няколко пъти се интересуваха какво точно работи в тоя хотел. След като Симеон се ожени, те си построиха две стаички в същия двор, отстрани на къщата, а нея му оставиха - да живеят сами с Жана и децата. Но бяха все пак съвсем наблизо и постоянно му висяха на главата и си вряха носовете където не им е работа. Ето и сега, дочули били разни лоши неща за него, какви били тия чужди жени, с които все се мъкнел, не помислял ли за жена си и децата... Накрая не издържа и каза:

- Е, добре де, сутеньор съм! - можеше, разбира се да ги излъже, но не беше такъв човек, винаги беше пределно откровен. Пък и по-добре да научат от него, отколкото от хората. - Какво е това сутеньор? - попита майка му.

- Сводник, не си ли чувала по телевизията поне? Продавам момичета на чужденците за пари. Правят секс и си плащат, пък аз прибирам парите.

Майка му жив го оплака. Как щеше да се покаже пред съседките? Затова ли те все подпитваха къде се губи Симо по цели нощи и защо изглежда все уморен и недоспал? И каква е тая работа, само нощни смени, а и защо Жана, ето две години вече откак я съкратиха, дори и не си помисля да си търси работа? Боже, Боже, какъв срам доживяхме, Боже! Баща му започна да говори, че това е лошо и незаконно и може да бъде дори опасно. Ето, по телевизията само това приказват: тоя го взривили, оня го застреляли, така ли иска да свърши и той?

- Сине, я по-добре си намери някоя по-свястна работа, докато е време. И кака ти ще помогне, ако трябва, ще намерим нещо, няма да умреш от глад. - Сестра му беше главен счетоводител в голяма частна фирма. - И Жана ще си намери работа, все ще се оправите някак. Пък и ние ще ви помагаме колкото можем.

- Да живея с двеста - триста лева на месец и да си броя стотинките до заплата? Не, благодаря, така съм си добре. Тия пари аз ги вадя за една нощ. Вие, като се блъскахте цял живот какво постигнахте? Мизерни пенсии от по стотина лева, които стигат само за хляб и мляко.

Майка му плака, баща му говори, убеждава, заплашва, но напразно. И на Жана говориха, тя само свиваше рамене - вече беше свикнала, не и правеше впечатление. Та нали познаваше всички момичета - много често идваха на гости - късно нощем, след работа или рано сутрин, да пият кафе. Само не знаеше, че Симеон е спал с почти всички, без Пепа и една дебелана - Мария, която въобще не го привличаше физически. Гонеше стоте кила и когато клиент не я искаше заради това, че е дебела, започваше да се ядосва, че мъжете вече не разбирали от жени, търсели все торби с кокали и прочее. Симеон я наричаше "Рубенсова мадама", но истината беше, че и за нея редовно се намираха клиенти.

Животът си течеше все така и единственото непредвидено нещо беше, че Симеон се влюби. И сам не знаеше защо и как стана, може би причината беше в това, че Елена по външен вид му напомняше Анета. Същите дълги руси коси и искрящи зелени очи.Лицето и не беше толкова красиво, нито беше толкова умна като Анета, но го привличаше неудържимо. Тя беше продавачка в павилионче за хамбургери и дали заради парите и луксозния за нея начин на живот, Симеон не разбра, но скоро беше негова. А може би наистина го обичаше, щом го ревнуваше и от жена му и от момичетата, и се разстройваше всеки път, когато се скараха. А това се случваше една ли не всеки ден. Понякога, когато си купуваше цигари, той ги издърпваше от ръцете и, хвърляше ги в коша за боклук, изнасяше и лекция за вредата от цигарите, а после и ги плащаше. Или я вкарваше в първия срещнат магазин, където я обличаше от главата до петите като принцеса, а старите и дрехи изхвърляше на боклука. Купуваше и скъпи парфюми, а като се скараха, ги изхвърляше през терасата и на четвъртия етаж. На сутринта тя обикаляше из градинката пред блока и събираше разпилените парфюми, кремове и дезодоранти, което беше оцеляло, разбира се. Плачеше от обида и унижение, но му прощаваше. До този момент Елена беше единствената жена, заради която би се решил да изостави Жана и децата. А жени беше имал много, и не само проститутки, но Елена беше нещо специално в живота му. Не като Анета, никоя не можеше да замени Анета, но за него се отличаваше от всички други. Може би защото го гледаше със същото сляпо обожание, с каквото го гледаше Анета в началото на тяхната връзка. Вече няколко пъти бяха говорили за развод с Елена, но Симеон все отлагаше. Държеше всичко между тях да е кристално ясно.

- Елена, аз имам две деца и това, че ще напусна жена си, не значи, че ще изоставя и тях. Цял живот ще плащам издръжки и цял живот ще си остана техен баща.

Елена никога не беше се омъжвала и като че ли я достраша. Да бъдат заедно беше едно, но да се обвърже завинаги с този мъж беше прекалено решителна крачка. Поривите и настроенията му вече бяха започнали да я плашат. Постепенно охладняха и се разделиха.

Самият Симеон посрещна раздялата с облекчение. Напоследък беше започнал да мисли, че историята се повтаря. Също както с Анета - вечно кавги и разправии. Обичаше Елена, но това не му беше достатъчно. Знаеше, че тя също го обича, но не го разбираше, а това беше по-важно между двама души. Елена не можеше да му осигури подкрепата, от която се нуждаеше, не можеше да му бъде опора, нито можеше да разбере неговите стремежи и желания. А и как да ги разбере, като той самият не знаеше към какво се стреми, нито какво иска от живота. Разбира се, искаше да има много пари, да си живее удобно и приятно, но в същото време смяташе, че това е само някакво дребно живуркане, просто биологическо съществуване, а не Живот с главно "Ж". Често се чувстваше неудовлетворен, а не знаеше защо, нито какво може да промени.Жана също не му помагаше, дори напротив - и в къщи нещата напоследък не вървяха. Може би жена му усещаше нещо, но в последно време беше все недоволна - и от него, и от децата, и от родителите му. Искаше да си търси работа, побърквала се в къщи. Да си търси, кой я спира! Лошото е, че настояваше да я уреди в един от магазините във фоайето на хотела, а това беше нещо, което Симеон не можеше да допусне. Нямаше намерение да и даде възможност да следи всяка негова крачка. Странно, но когато предложи на Елена да се разведе, дори за миг не помисли как ще се чувства Жана, ако я изостави. Смяташе, че ако някой ден изчезне от къщи, би липсвал само на Ваня - по-голямата му дъщеричка. Тя обожаваше баща си. По-малката - Маргарита, беше още много малка и повече търсеше майка си. А на Жана като че ли просто и беше безразличен.

 

 

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малко късно се връщам, но все пак съм тук и съм удовлетворена от това, което прочетох ... Чакам да видя какво става по-нататък!
  • Браво! Супер! Много ми хареса.Отлична творба.Дано продължението на този разказ да бъде бъде публикувано споро.
  • Чакам новите глави ,Нели. Поздрави!
  • Бях тук и пак ще намина за продължението!
    Много увлекателно пишеш, Нели!
Предложения
: ??:??