20.03.2021 г., 18:34 ч.

Падналият ангел 

  Проза » Разкази
564 0 0
5 мин за четене

                   Историята започва там горе в безкрайното небе, което за нас хората е синьо през деня, а през нощта е тъмночерно. Но ние не знаем, че красиви ангели живееят на него. Точно така, то е техният дом, Небесният Рай се намира там.

              Бели ангели помагат на Слънцето през деня да свети и да дарява на Земята красива слънчева светлина, която нежно да милва лицата на обикновените хора. Когато мракът се спусне над света, белите ангели отлитат от Небето и отиват при Господ. След като са при него те са в безопасност и затварят вратите господни. През нощта властват черните ангели, които излизат от Подземното царство. Техните крила се сливат с тъмната мъгла и се движат сред хората, търсейки нови жертви на деветте кръга на Ада. Примамвайки да вършат злини, те снабдяват храна на своя тъмен господар, който се храни с човешките души.

             Белите ангели познавали единствено светлината и добротата, а черните – тъмнината и болката. Още откогато е създаден светът, те живеели по този начин. Но всичко се бе променило. Въпреки че те били врагове, никога не са се виждали, нито са воювали помежду си. Те знаели, че във всеки един човек живеят две негови страни – добра и зла, светлина и мрак, и без тях двете, той не може да съществува. Ангелите и техните господари вярвали, че човек не е нито много добър, нито прекалено зъл. Така живеели в продължение на векове.

            Но един ден на синьото небе се появил нов ангел. Казвала се Ейнджъл и е била много красива. Когато е била човек е страдала много. Нейният живот е бил изпълнен с това да гледа болка и смърт, които накрая са били нейното спасение. Заради това нейните криле не са били чисто бели като на останалите ангели. Едното крило на Ейнджъл е било бяло като сняг, а другото -  черно като нощта. Косата ѝ - дълга и златиста, а нейните очи излъчвали топлина. Останалите ангели я избягвали, заради нейните криле. Въпреки че е била сама, Ейнджъл не усещала самотата, защотя тя е била вечен неин спътник, дори и когато е съществувала като човек. Нейната усмивка винаги се е появявала когато свирела на арфа, гледайки надолу към света, в който някога е живяла.

             Един светъл ден тя заспала под златистото Слънце. Когато отворила очи вече е било мрак и черните ангели се сливали с нощта. Бързо се отправила към портите, но те били затворени. В този миг застанала пред тях и започнала тихо да плаче. Ейнджъл слязла на земята и се е скрила в мрака, мислейки, че крилата ѝ ще бъдат скрити. Но само черното ѝ крило се сливало с тъмнината. Ангелът продължавал да плаче, а сълзите ѝ падали като мъниста върху студената земя. Те се търкаляли и блестели под лунната светлина.

            С напредването на нощта мракът ставал все по-зловещ за Ейнджъл. Момичето търпеливо очаквало утрото. Но преди Слънцето да изгрее, пред нея се появил един черен ангел. Ейнджъл за първи път виждала черен ангел, както и той – бял. Двамата били сами под нощното небе. Той започнал да ѝ задава въпроси, а тя му отговаряла. Така му разказала своята история, когато е била човек. Черният ангел внимателно изслушал думите ѝ и когато Слънцето започвало да се показва той си  тръгнал, оставайки я сама.

            Ейнджъл не е казала на никого за срещата си с черния ангел. В същия ден когато той си е тръгнал, тя останала на земята. Незнайно защо,  копняла да го види отново, било то и отдалеч. Така между тях пламнала любовта. Единствено в мрака те можели да я запазят в тайна. С всяка изминала нощ любовта между Ейнджъл и Ваклин ставала все по – силна. Тя започвала да ги променя, без те да разбират за това.

            Една вечер скрити сред мрака двамата са се врекли във вечна любов. Техните клетви били чути от един бял ангел, който на следващата вечер също като Ейнджъл се скрил. Ангелът се казвал Лихт и тайно проследил момичето. Когато видял Ейнджъл в прегръдките на Ваклин, той излязъл от своето скривалище. Поискал обясние, но когато разбрал, че са влюбени се е стъписъл от тяхната история.

            В този момент Лихт забелязал промяната в крилете на Ейнджъл. Дори и бялото ѝ крило ставало въглено черно. Разбрал, че нейната душа загивала и бавно изгнивала, заради чувствата ѝ към черния ангел. Опитал се чрез думи да ги убеди, че любовта им е нередна, но те не го послушали. Тогава Лихт взел трудно решение. Той трябвало да попречи душата на Ейнджъл да бъде покварена от красотата на черния ангел.

           На сутринта поговорил с Бог за любовта между Ейнджъл и Ваклин. Заключил белия ангел в една висока кула, където нито е било денем, нито нощем. Когато мракът се спуснал над земята и черните ангели се слели с тъмната завеса, Лихт примамил черния ангел в същата кула. Там той го убил. По този начин поискал да спаси душата на Ейнджъл. Знаел, че ще я нарани, но смъртта е трябвало да бъде спасение и за двамата ангели.

          Когато Ваклин бил убит, Ейнджъл усетила неговата болка, която е била причинена от Лихт. Тя чула неговите молби да види нейното лице за последен път. Когато белият ангел отишъл при нея да ѝ каже новината и да я върне при останалите ангели момичето го хванала за гушата. С насълзени очи му спряла дъха, така както той на нейния любим.

          В този миг небето се разцепило на две. От едната страна били застанали белите ангели, а от другата – черните. Всички те се готвели за война. Ейнджъл разбрала, че всичко това се случва заради нея и застанала между тях. Тя посрещала стрелите и ударите от белите и черните ангели. При една от последните атаки  започнала да пада надолу към земята, където я очаквали господарят на Небесното и господарят на Подземното царство. Двамата премахнали нейните криле и я наказали.

          Ейнджъл трябвало да се върне на земята като паднал ангел, който ще се лута из света. Нямала право да се върне, нито да бъде бял или черен ангел. Това е било наказанието ѝ за смъртта на Лихт и любовта ѝ към Ваклин. Ейнджъл трябвала да живее в света, който ѝ бе причинил болка и страдание.

         Оттогава са минали стотици години и тя продължава да се лута из този свят без почивка. Казват, че тя се е превърнала в самата Смърт.

         Но всичко това е една измислена история, която ни напомня, че в нашите сърца има добра и лоша половина, че в нас самите живеят два ангела – бял и черен. А изборът кой от тях да послушаме е само наш!

© Гергана Будинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??