29.10.2008 г., 14:18

Пак Дзен

791 0 3
Гар Ван крачи през гората без да бърза за никъде - просто се наслаждава на топлината на следобедното слънце и великолепните ранноесенни багри, когато... Жжж... жжж... жжж... Източникът на жуженето се оказа малкото драконче Дра Кон Чо, което лети около една шишарка и си мърмори нещо под нос. След като го погледа няколко минути Гар Ван го пита:
- С какво точно се занимаваш?
- С "дзен" - отговаря Чо, без да спира обиколките си - Но нещо не се получава, нищо не ми светва!
- От колко време се занимаваш с дзен? - заинтересува се сенчестата.
- Вече цял половин час!
Гар Ван се поусмихва в сянката на качулката си и казва с престорена сериозност:
- За практикуващия "дзен" бързането е противопоказно, защото може и без "дзен" да останеш.
Дра Кон Чо, което се бе загледало в нея, докато говореше, но от друга страна не бе прекратило предишното си занимание се светва в шишарката и на спирали се приземява принудително на земята метър по-надолу. Миг по-късно шишарката му пада на главата и го "светва" още веднъж.
- Ох, това дзеня не е лесна работа - обръща се към Вселената по принцип Чо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...