29.10.2008 г., 14:18

Пак Дзен

786 0 3
Гар Ван крачи през гората без да бърза за никъде - просто се наслаждава на топлината на следобедното слънце и великолепните ранноесенни багри, когато... Жжж... жжж... жжж... Източникът на жуженето се оказа малкото драконче Дра Кон Чо, което лети около една шишарка и си мърмори нещо под нос. След като го погледа няколко минути Гар Ван го пита:
- С какво точно се занимаваш?
- С "дзен" - отговаря Чо, без да спира обиколките си - Но нещо не се получава, нищо не ми светва!
- От колко време се занимаваш с дзен? - заинтересува се сенчестата.
- Вече цял половин час!
Гар Ван се поусмихва в сянката на качулката си и казва с престорена сериозност:
- За практикуващия "дзен" бързането е противопоказно, защото може и без "дзен" да останеш.
Дра Кон Чо, което се бе загледало в нея, докато говореше, но от друга страна не бе прекратило предишното си занимание се светва в шишарката и на спирали се приземява принудително на земята метър по-надолу. Миг по-късно шишарката му пада на главата и го "светва" още веднъж.
- Ох, това дзеня не е лесна работа - обръща се към Вселената по принцип Чо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...