26.07.2009 г., 11:38 ч.

Пак за Истината 

  Проза » Разкази
860 0 0
1 мин за четене

- Истински ценното е невидимо за очите - заяви една вечер Дърт Пън.
- Ахам - кимна Кух Че Реп. - Значи не цениш пържените зеленчуци и виното, така ли?
- А, не! - премъдрият Пън някак си успя едновременно да плесне през ръцете На Хал Че, който се опита да му отмъкне виното и да опази с вилицата своите зеленчуци от лакомото посегателство на колегата си Реп.
- Обаче докато търся "истински ценното", трябва все пак да се подкрепям с нещо "не чак толкова истински ценно", но за сметка на това по-подръка.

- Учителю Пън - попита по-късно същата вечер Тър Сач. - Каква е Истината?
- Хъм - озадачено се почеса там, където не го сърби премъдрият. - Истината за какво?
- Истината по принцип - отговори младежът и уточни: - Истината с главно "И".
- Ахааа - замисли се за момент Дърт Пън, после, посочвайки към Ко Та Рак и Но Щен Вълк, добави: - Виждаш ли котака и вълка на масата зад теб?
Двамата посочени, като видяха, че ги гледат, веднага помахаха с лапи и се ухилиха приветливо.
- Да, виждам ги - каза малко по-късно Тър Сач. - И какво за тях?
- Истината е - доволно се оригна премъдрият Пън. - Че не можеш да гледаш едновременно и тях, и чашата си с вино.
- Ахам - кимна излъганият и тъжно се загледа в празната си вече чаша.

- Истината е - каза още малко след това Ко Та Рак. - Че няма нищо по-тъжно от една празна чаша за вино.
- Не съм съвсем съгласен - опонира му Но Щен Вълк. - Истината е, че няма нищо по-тъжно от твоята празна чаша за вино, която някой друг е изпил.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??