- Стопирах първия автомобил, благодарна съм, че спряхте… такава виелица, а акумулаторът ми се повреди.
- За нищо, аз пътувам по този маршрут от години, винаги помагам на изпаднали в беда като вас, не се тревожете. - казваше госпожа Николова, като обгръщаше с топлия си кехлибарен поглед младата си спътничка.
- Радвам се, че попаднах точно на вас... това си е направо невероятен късмет. – отговори ù младата жена с мека чуплива коса и чип луничав нос.
- За къде пътувахте в това тежко време, все пак? – Попита Марта Николова
- Отивах на семинар във Варна, но колата ми не е свикнала, а и не е от най-новите модели… просто го очаквах.
- Семинар на каква тема?
- Свързано е с професията ми, не е интересно… но, ако държите, ще ви отговоря? – Наталия не обичаше да споделя личния си живот с непознати и неосъзнато се отдръпна на разстояние от дамата зад волана. Настъпи едно дълго мълчание. Наталия потъна в мисли за семинара и как щеше да се представи на своите колеги, а Марта не искаше да я притесняв ...