На дъщеря ми
Panis Angelicus
Залата бавно се пълнеше. Откъслечните и доловими думи на първите дошли постепенно преминаваха в тихо жужене, което се усилваше, набираше сила и изпълваше високия свод. Там някъде на високото, на балкона Ани седеше подпряла брадичка на парапета и наблюдаваше прииждащата публика. Разноцветната тълпа се суетеше, търсеща своите места. Имаше сериозни господа в строги костюми, за които под ръка вървяха дами с копринени рокли с голи гърбове. Имаше и младежи с джинси и пуловери. Имаше стари, имаше млади, но най-много бяха децата. Повечето от тях бяха момичета и момчета на възрастта на Ани - дванадесет-тринадесетгодишни. Може би и затова те най-много привличаха вниманието й. Взираше се в дрехите им, в прическите им, в маниерите им. Всички те бяха усмихнати, с хубави нови дрехи и изглеждаха щастливи. Ани мъничко им завиждаше. Не толкова за външния вид, въпреки че тя не беше обличала дрехи като техните толкова отдавна, а най-вече за това, че те идваха със своите семей ...