Пантофката на Лудостта - или една по-различна приказка за Пепеляшка.

Лудостта, като една Пепеляшка, чакаше бала, за да се срещне с Властта. Само чрез нея тя щеше да сбъдне мечтата си и да управлява навред. Сестрите ѝ бяха я заключили в едно мазе, наречено „Рационална мисъл“, но нейната добра кръстница — Параноя — се появи и я дари с нови одежди. Превърна зелената ѝ тиква в карета и в нея впрегна две гладни съмнения. Щом тя се появи на бала, всички очи бяха вперени в нея, защото беше умопомрачително красива. Властта, щом вдъхна от аромата ѝ, веднага се влюби — и тя също. Започнаха да танцуват и се въртяха дълго, като в безкраен цикъл от величие, страх, предателства и наранено его.

Полунощ удари и магията на неосъзнаването щеше да се развали. Лудостта се смути и тръгна да бяга по коридорите на Съвестта. И там, някъде в бързината, едната ѝ пантофка се изхлузи и остана. Властта я намери и я прибра като скъпо бижу от голямата му любов… Но всъщност тази обувка беше един ценен урок, който впоследствие донесе много болка и мъдрост.

Властта организира нов бал. На него тя покани Глупостта, Лицемерието, Страха и дори Лъжата. Измежду всички очи търсеше нейните, но не ги откриваше. Тогава тя каза, че ще се ожени за този, на когото стане мъничката обувка.

Тълпата замлъкна в очакване. Първо пробва Страхът — той трябваше да иде до Властта и да мери обувката, но изведнъж краката му се вцепениха и замръзнаха от ужас, че може да се провали, затова не направи и крачка. После късокраката Лъжа се затътри към Властта и с сетни сили опита да натъпче дебелите си ходила във финното изделие, но не успя.

— Извинете ме, но съм ходила много и краката ми са отекли — опита да излъже тя, но не ѝ повярваха.

След нея дойде Лицемерието. То обу обувката и очите му започнаха да сълзят от болка.

— Стана ли ти? — попитаха го.

А то, с фалшива гримаса, се усмихна и каза, че обувката му е станала по мярка. Проблемът беше, че тя се заклещи и не можаха да я смъкнат от крака му. Властта се ядоса, защото разбра, че е излъгана, и каза:

— Ако не я свалите до края на вечерта — отрежете му крака.

Лицемерието се съгласи, без да протестира, защото това беше в кръвта му.

Накрая дойде Глупостта. Тя събу калните си, пробити галоши и зашляпа по скъпия бял мрамор.

— Велики царю, защо се измъчвате с тези абсурдни тестове? Не е нужно да избирате от всички.

— А какво ми предлагаш да направя?

— В арабските страни царят си има цял харем… Защо не се ожените за всички? И рано или късно някоя от вашите съпруги ще се побърка. Тогава и пантофката ще ѝ стане. Властта се вслуша в съвета на Глупостта и се венча за тях. Месеците минаваха и заминаваха, но съпругите й, не можеха да запълнят вътрешната празнота. Нещо и липсваше...Отговор..Нейната изгубена любима избягала от бала..Тогава в отчаянието си Властта слезе в една древна пещера, за да потърси отговор от великия мъдрец на име Осъзнаване.

- Защо никоя от моите нови жени, не може да ме зарадва. Защо винаги с тях ми липсва нещо и на никоя от тях не стана скъпоценната ми обувка? Това беше обувката на моята любима Лудост, която изчезна безследно.

Осъзнаването се усмихнало загадачно и казало:

- Ти търси надлъж и шир чужди ходила, да пробват безценната ти пантофка, но защо не спря за миг и не я обу сама? Лицето на Властта пребледняло тя извадила малката пантовчица от чантата си и я обула...Пантофката й прилегнала веднага, като, като че ли била направена точно за нея....