27.05.2008 г., 12:34 ч.

пародия 

  Проза » Други
1336 0 5
26 мин за четене

той не ме докосва

почти безпричинно е

мисля си какво е разстоянието

нищо че знам отговора

нищо че знам и въпроса

все пак се чувствам длъжен

пред самия себе си

да

питам

и

да

отговарям

потъвам

в себе си

пазя се

от разни

случайности

почти безпричинно е

 

...

 

тя каза

какво каза тя

о но тя каза

толкова

много неща

вече не мога да си

спомня

кое беше истинско

и кое

не

 

...

 

 

каза

тя каза още нещо

сигурен съм

че каза

но не мога

да си спомня

да

сега разбирам

защо не мога

 

защото думите

й никога не са

били истински

 

...

 

той беше неприлично

хубав

по онзи начин

хубав

по който знаеш

че думата

хубав

е обидно

недостатъчна да го опише

 

...

 

седна до мен и извади от

ръкава си

жираф

 

за теб е

 

каза

 

от теб и от нея ли

 

попитах

 

да

 

каза той и се усмихна

 

и в този момент аз разбрах

че нещо не е наред

разбрах какво не е в ред

усетих

в този момент проумях

този жираф не значи

нищо за мен

не е нищо

не усещам да съм благодарен

не усещам да съм радостен

 

защо

това е така

защо

малките жестове

вече

не ме застигат

защо малките

жестове

от

него

и

нея

не ме

разтърсват

разрушават

съединяват

 

нещо не е както преди

нещо се е променило

и ще остане такова

за много време

 

и не

не нещо

а някой

този някой

съм

аз

 

...

 

малка кукла

без конци

малка кукла

със конци

кукла

за секс

кукла без

една

ръка

кукла барби

кукла на име Мими

кукла която плаче

нова кукла

много кукли

всякакви кукли

стадо от кукли

салата куклите

 

искам да им кажа

спрете

аз не съм

кукла

аз съм

човек

 

...

 

имаш ли огънче

нямаш ли огънче

имаш ли огънче

нямам вече ти казах

имаш ли огънче питам

come on baby, light my fire…

 

 

майка ми

е морзовата азбука

майка ми

е

коя да е азбука

майка ми

е морзовата азбука

на френски

на испански

на италиански

и унгарски

почти универсална

с всичките чертички

точки и паузи

 

така да се каже

неразгадаема жена

 

тя ме пита

 

това ли е новото ти гадже

 

казвам

 

не

 

и се късам сам на малки парчета

...

 

крокодилите

не съществуват

някога да сте виждали

жив крокодил

не

виждали сте ги само

по телевизията

и филмите

и на снимки в книгите

а откъде знаете

че не са истински

ами ако тези които

прожектират филмите

и пишат книгите

всъщност правят

една световна

крокодилена конспирация

 

седя така на ръба

на прозореца

и си мисля че тези

думи са

в пъти

по-смислени

от всичко

което

някога той или тя

са ми казвали

 

...

 

м

като мен

м

като мен

който всеки ден се сблъсква с призраците

на спомените

м

като минало

като

мен

в

миналото

крайно време

е да почна

да мисля за себе

си

като

М

м като Мастояще

 

...

 

бутилките

цигарите

боклуците

на спомените

които се въргалят

в главата ми

главата ми е сметище

гробище

на отдавна случили

се събития

 

вече е

време

да

изпратя

файловете

в

recycle bin

 

...

 

тя беше казала

 

благодаря ти че ми показа твоя свят

 

ще отида да й кажа

 

за какво ми благодариш

та ти никога не си била

в моя свят

никога не бих те допуснал

там

никога не бих оставил

твоите неистински

думи

да бродят безпризорно

в света ми

да

го рушат

накърняват

и

разкървавят

 

знаеш ли

точно както

някога

за мене

бяхте

двете имена

на красотата

 

за мене сега

ти

и

той

сте

само

крехки

изпразнени

от

смисъла си

местоимения

 

можеш ли да понесеш

тази пародия

можеш ли

...

 

знам си думите

знам си цената

знам си гордостта

и не се гордея с нея

 

но знам също

че има една граница

 

 

 

ти трябва да спреш

да се държиш така с нея

 

казва ми той

 

как да се държа

 

питам го

 

ти не си момиче

не ми харесва

как се държиш с нея

заставаш между

нас двамата умишлено

 

така казва той

 

мисля че бяхме дотук

казвам

и затварям прозореца

 

...

той е жесток

егоизмът му

може да се настани

да живее в

Бъкингамския дворец

 

откровено

го

мразя

доста лесно се получава

почти от само себе си

 

...

 

плача

само с едното

око

лявото

една сълза

за него

една за нея

 

но дясното

категорично

отказва

 

...

 

думите ми са на изчерпване

сякаш знам че винаги

имам какво да кажа

но ме е страх да го кажа

сякаш дори и да нямам

какво да кажа

ще се опитам да намеря

за да мога

да оправдая

себе си

да оправдая

малките си грешки

 

а няма за какво

няма виновни

няма обвиняеми

 

има само

 

едно момиче

с неистински

напарфюмирани

думи

 

и едно момче

с егоизъм

способен да

вирее

в

Бъкингамския

Дворец

 

и аз също

съм

там

смешен

най-смешен

сред смешните

със своето

самосъжаление

 

понася ли ви това

поднасям

си цвете

понася ли ви

питам

понася ли ви

тази пародия

 

 

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • принце
    Бъкингам така ви отива
    само не забравяйте куклите
    Морзови букви все ще се намерят
    вляво
    никога вдясно
  • Не, 'щото точно пародия няма! Има прозодия - знаеш какво значи!
    Ама не ми понася това, че си толкова чудовищно добър! Толкова не ми понася, че само да я свършиш тая работа с лъва, дрешника и вещицата и...
    Наздраве!

    А,да,

    Ave



  • Слушам тъжната ти песен. И заплаках с двете очи. "Пляс"! И затънах в солена вода...

    !!!
  • добрееее ... обичам "стихове" в които се познавам...

    много има да ти пиша за да кажа кое точно ми хареса...


    ... в пародията е позволено да си всеки... различно е от баналния филм...

  • Взел си решение, а, Котарако?
    Радвам се

    П.П.
    Добре дошъл при живите.
Предложения
: ??:??