(Забележка: публикуваното тук е извадка от роман в епистоларен стил. Базира се на многогодишната и-мейл кореспонденция на Ани и Терез, приятелки от детство, след емиграцията на Терез през 2000 г в чужбина.)
RE: Closure
Скъпа Терез,
Сигурно си изненадана да видиш писмо от мен по това време – при теб минава време за обяд, а при мен – 3 сутринта. Получих писмо от Виктор.
Това беше преди няколко часа. От тогава седя на бюрото си в тъмното и бърша сълзи. Мъчи ме не само вина, но и горчивина, че отдадох седем години от живота на връзката с Виктор, връзка, в която вярвах тези седем години. Само на теория сложихме край миналия понеделник - аз все още чувствах, че има неизказани неща между нас. Обадих му се и го помолих сега, когато картите са на масата, поне да бъде искрен с мен, да ми обясни защо говори едно, а прави друго. Той кротко ми обеща, а ми прати това гневно писмо. Вместо да ти го преразказвам, направо ти го препращам да видиш сама.
Прегръдки,
Ани
---------- Forwarded message ------- ...