Патерица на живота

(Забележка: публикуваното тук е извадка от роман в епистоларен стил. Базира се на многогодишната и-мейл кореспонденция на Ани и Терез, приятелки от детство, след емиграцията на Терез през 2000 г в чужбина.)

RE: Closure

Скъпа Терез,

Сигурно си изненадана да видиш писмо от мен по това време – при теб минава време за обяд, а при мен – 3 сутринта. Получих писмо от Виктор.

Това беше преди няколко часа. От тогава седя на бюрото си в тъмното и бърша сълзи. Мъчи ме не само вина, но и горчивина, че отдадох седем години от живота на връзката с Виктор, връзка, в която вярвах тези седем години. Само на теория сложихме край миналия понеделник - аз все още чувствах, че има неизказани неща между нас. Обадих му се и го помолих сега, когато картите са на масата, поне да бъде искрен с мен, да ми обясни защо говори едно, а прави друго. Той кротко ми обеща, а ми прати това гневно писмо. Вместо да ти го преразказвам, направо ти го препращам да видиш сама.

Прегръдки,

Ани

---------- Forwarded message ----------

Много мислих върху това, което се случи, върху това, което чувствам. Имаме ли бъдеще заедно? Няма значение какво мисля аз. Значение има само, че ти направи избора си. А ето какво ни доведе до него:

1. На 8 септември ми каза, че нещата са се променили между нас и между нас няма да получи. В резултат аз направих толкова много, за да те убедя, че грешиш, че имаме бъдеще. Не говорех, а правех.
2. После ме информира, че съществувал и някакъв Мартин, че имате сексуални отношения. Че било флирт, увлечение. Разби сърцето ми, но бях уверен, че ще поговорим, ще мине време, ще се убедиш, че твоето място е до мен.
3. Следващите седмици успяхме да разговаряме по-радушно и аз отново почувствах топлина от теб. Заживях с мисълта, че докато аз съм тук, а ти си там, и ти ще мислиш, че ще мислиш сама. А какво се оказа? Че ти си правила секс с него. Толкова ме нарани. Загубих доверие в теб. Между нас наистина не беше същото. Не можех повече да ти вярвам заради самата вяра.
4. Последния път, когато бяхме заедно и бяхме интимни, аз вложих цялата си любов и отдаденост в акта. А ти все едно нищо. Все едно сме непознати.

 Не ми казвай, че аз като Хамлет твърде много мисля и се терзая. Действията са важни, но какво мисля, не е ли важно? Секс с Мартин. Толкова ли е трудно да оставиш това настрана? Да не го правиш докато “мислиш”? На това казваш ти мислене. Не можах да повярвам. Все още не мога да повярвам, че го прави с пълното съзнание какво вършиш и единиственото, което измисли, бе секс с Мартин. Толкова малко ли значеше болката ми за теб.

Бил съм студен и безразличен. А как иначе, като усещам това от теб? Затова, когато и на мен друг ми предложи обич и топлота, развълнувах се. Повярвах, че това може да е лепилото, с което ще скрепя парчетата на разбитото си сърце. Че може да ми помогне да превъзмогна това, което се случи межу нас.

Моето сърце е разбито. Разби го ти. Боли ме. Вярвах, че ме обичаш, но според теб явно не го заслужавам.

В

 RE: Crutch To Life

Какво мисля аз ли, съкровище?

Виждаш докъде може да стигне човек, когато мисли за проблема, а не мисли за решението.

Виктор бързо казва: обичам те, Ани; обичам те, Таня. Но като гледам това писмо, си мисля само едно: той дали обича себе си?

Ако не обичаш себе си, как можеш да обичаш друг?

Ако не разбираш себе си, как можеш да разбираш другите?

В това писмо той просто ти преразказва историята от септември насам. Нима не я знаете вече? Нима не сте я преживяли? Не мисля, че писмото е гневно, а сухо. Докато четях, си представих това, безкраен пустинен пясък – толкова сух. Наливаш, наливаш в него и нищо не задържа. Ако го прочетеш по-внимателно, ще забележиш, писмото ти съобщава каква емоция трябва да чувстваш, а не те въвлича да я споделяш. Кара ли те то да му съчувстваш? Да искаш да го утешиш? Нямаше този ефект върху мен.

Виктор никога няма да е щастлив с теб или с Таня, или с която и да е друга жена, защото не е щастлив със себе си. Него животът го наранява, а някои неща му помагат да понася това по-леко и дори ако се напъне, би могъл да се уверява сам, че е доволен. Ти си била едно от тези неща. Той има нужда да повярваш в него, за да повярва и той в себе си. Сега, когато си предпочела друг, когото на теория Виктор би трябвало да превъзхожда, той губи почва под краката си. Като да пада в черна яма, той посяга напосоки да се хване, да се закрепи, но всъщност пада – пада и пропада.

Неговият проблем се корени в собствената му несигурност. Именно несигурността в самия себе си, в реалността, създава нерешителността, създава нуждата от своя свят, в който да преживяваш.

Нищо не е така горчиво, колкото чувството за собствения провал.

За мен писмото казва: аз имах нужда, имам нужда да се осланям на теб, а когато те погледна, вече знам, че не мога. Беше единствена, а сега? Какво ще правя сега??

Няма как да не се лута там, в същия порочен кръг.

Бих казала, че те мрази за това, че си му отнела тази сигурност, но най-вече мрази себе си за това, че има нужда друг да му дава тази сигурност. Мразя е силна дума; поколебаех се дали да я използвам, но тя подхожда именно защото е силна.

Лесно е да повярваш във всички обвинения, защото се опасяваш, че има истина в тях. Страхът превръща страховете в реалност.

В математиката ни учат, че уравненията не винаги имат решение. Неизвестното може и да е от… празното множество. На някои проблеми им е съдено да не бъдат решени от нас.

Не е във възможностите ти да помогнеш на Виктор. Не се измъчвай за това. Дала си му много и трябва да се гордееш с това. Не можеш да си патерицата на живота на някого, дори да е човек, когото обичаш.

С обич,

Терез